Loading...
Първо унижението беше за Казахстан. Странното е, че никой не го почувства като унижение и никой не възропта срещу него. Нито политици, нито мислители, нито познавачи, нито разбирачи, нито всякакви. Дори и от Казахстан нямаше признаци за негодувание. Нещо повече, подочу се, че казахстанците били дори доволни, защото след филма се увеличили били приходите от туризъм.
Това след първата част на филма Борат. Филм, който беше гавра с една държава и един народ.
Тук всякакви умници и разбирачи ще рекат, че Казахстан в случая е художествен образ. Иносказание демек. /Ония дето са направили филма-ще възразят умниците и уж разбирачите-не са искали да унижават когото и да било, това е един вид сатира, или бурлеска, която не е отправена към казахстанския народ и държавата Казахстан, ами срещу всеобщата простотия. Примерно. Ще рекат./
Добре де, умници, познавачи и разбирачи. Ами защо не избраха Канада за иносказанието си. Защо не избраха Франция. Или Саудитска Арабия. Или друга арабска страна, например. Или Русия. Или Израел. Защо Казахстан?
Ще ви кажа защо. Не избраха Саудитска Арабия, защото с нея имат търговски и политически връзки. Не избраха арабска държава, защото ги е бъз от терористите. И не избраха някоя някоя по-богата държава, защото е по-лесно да се подиграеш на слабия и безпомощния, а не с този, който има ядрено оръжие, например. Защото е най-лесно да се подиграеш с този, който няма възможност ти се противопостави.
Богатият се подиграва с бедняка за това, че е беден. Онзи отпред се подиграва на изостаналия затова, че е изостанал. Здравият се гаври с болния за това, че е болен. Онзи с два крака се подиграва на еднокракия. Грозно. Много грозно. Направо гавра.
Още повече, че гаврата е незаслужена. Казахстанците имат големи заслуги пред човечеството. Те не са бомбардирали Япония с атомни бомби и не са водили война срещу Виетнам като американците, не са създавали концентрационни лагери за масово унищожение като германците и руснаците, не са рязали ръцете на чернокожите като белгийците на крал Леополд и въобще много такива заслуги пред човечеството имат казахстанци. Толкова заслуги имат, колкото са греховете и вините на богатите и известните.
При Борат Едно имаше все пак в България някакви, макар и единични гласове на възмущение. Като цяло обаче обществото ни злорадстваше. Съвсем по нашенски, с нашенско си злорадство:“Хехе, тия са по-изостанали и от нас, заслужават си подигравката“.
Без да си даде сметка, че за ония там, богатите и известните, разлика между България и Казахстан няма. Никаква. И въобще не е вярно, че филмът бил подигравка с американските порядки. Вярно, филмът се подиграва над някои политически и обществени кръгове в Америка, но гаврата е с Източния човек, който иска да се присламчи към развития свят, но при срещата си с него проявява цялата убогост на унаследеното си почвеничество и всичките си отблъскващи особености на родното си местообиталище-поне такива са разбиранията на ония от червените килими, шарените светлини и силиконовите усмивки.
Може би най-добрият отговор на цялата тази несправедливост е онова , което наричат пълен игнор, тоест хладно мълчание и пълно пренебрежение, на ония няма смисъл да се обяснява, че държавата Казахстан е създадена през шести век, а България през седми, много преди САЩ тоест, и че представените във филма уж източни чудатости са клевета. /Тук разните лъжливите познавачи и псевдо умниците пак ще рекат, че това е изкуство, че е образ и иносказание, и че никой на никого не се подиграва/. Не миличики, не е изкуство това, това е политика, това е война, това е сблъсък на виждания, това е печално следствие на обществени, нравствени и културни предразсъдъци.
И у мислещия българин /кой ли беше пък тоя?/ се появява една донякъде себична мисъл: „добре поне, че е Казахстан, добре че не се сетиха да се изгаврят с България“. Само че не…
Сетиха се за България. По един подмолен начин се сетиха.
Ама вие какво си мислите, милички, какво си въобразявате, с какво се самооблащавате и самозаблуждавате , че са избрали българката заради вълнуващите й артистични умения ли? Хайде холан. Да, момичето добре си играе играта, добре си казва думичките /повечето дотолкова непристойни, че не биха могли да бъдат изписани/, ама цялото това изпълнение е плоско, еднопластово и естрадно-читалищно, то си е замислено като такова и за никакви особени артистични умения не може и дума да става, ако ще да му дадат и Оскар, ако ще и Омаскар.
Не, за друго са се спрели на българката, за друго са я избрали между всичките кандидати за слава и пари.
Избрали са я, защото за ония там между България и Казахстан няма разлика и българският език им е като казахстанския-непознат и варварски /дъра-бъра/ – език на източни едни простаци. Ами представяте ли си простакинята (като образ от филма) да говори на френски. Не иде, ясно защо. Или на руски-голяма държава, много възможни зрители, пък и ядрено оръжие имат, пак не става. А българката-ми що не, добре ломоти на оня непознат език, пък ще им подхвърлим една номинацийка за глобусче или оскарче – казахстанаците, тоест българите, абе въобще местните там, ще се зарадват на тия дрънкулки, също като аборигените на които някогашните мореплаватели подхвърляли стъкълца. /Дали французите биха изпаднала във възторг от подобна една номинации. Или биха подминали подигравката с хладно презрение, как мислите?…/
И да ви кажа, ония там не са лоши хора. Твърде вероятно е да са се появили у тях вторични едни угризения, може и да са почувствали, че тия Борати са неприемлива подигравка и че са нещо лошо /бед, бед, както би казал Тръмпа им/ и затова да са номинирали момичето. За компенсация, като овъзмездяване, като извинение един вид.
Дотук нищо чак пък толкова унизително-така си разбират нещата ония хора там и най-вече имат си пари, имат си филми, имат си медии, имат си възможности, правят си фестивали, правят си майтапи всякакви, разпространяват си подигравката.
Ами ние?
Можехме да я посрещнем с игнор, с презрително мълчание, с хладно презрение.
Ама не. Унижението, голямото унижение чак сега се проявява. Всенародни възторзи, прочувствени излияния, общонационални призиви за заслужена /с какво?/ гордост, Боже, какъв дълбок провинциализъм.
Ето това е истинското унижение. То не идва от ония с червените килими, шарените светлини и силиконовите усмивки, идва от собствените ти сънародници, които се държат като съмахленци на Борат, като излезли от неговото гето диваци. Ще рече-заслужена е подигравката.
А колко хубаво беше преди номинациите. Общуваш с чужденци и американци /често го правя по разни форуми/, питат ме откъде съм, отговарям, че съм българин, а те казват „хау найс“, не че знаят нещо за България, но са учтиви и което е по-важно – нищо лошо не са чували за страната ни, не сме сторили никому нищо лошо /с изключение на едни съседи, ама и те са ни го връщали/, така че всичко е точно и готино.
Сега обаче, след позорните номинации, със сигурност ще се подхилват вътрешно „а, България, с оная от Борат, ама наистина ли сте такива диваци тъпунгери?“
И сега да дойдат да обясняват филмовите разбирачи и художествените отворковци, че това е изкуство и дори причина и повод за национална гордост. Клетите те. Че е иносказание и художество биха приели и разбрали примерно хиляда най-много десет хиляди души, а милионите и може би милиардите зрители по света, които ще го гледат тоя Борат, ще се пазят след него да не прихванат България като заразна болест /виж филмчето/.
Уточнявам за функционално неграмотните. Въпросът никак не е за изпълнението на онова момиче.
Става дума за сблъсък на култури, виждания и разбирания, става дума за нравствени и човешки достижения, а също и за онази политкоректност, която в края на краищата не опира до друго, а до едно възпитание, което не позволява на охолните и богати да се гаврят с бедните и изпадналите, на силните да бият и обиждат слабите, на здравите да се подиграват с болните, на напредналите да се гаврят с изоставащите. Все началА които Европа е възприела още през средновиковието си и които бива да отстоява. Как ли? Ами като бойкотира подобни фестивални изгъзици, например. Като си направи Европа свой един собствен фестивал със смислени награди, например /освен досегашните във Венеция, Кан и Берлиин/-има съответните средства и възможности. И не само това. Има много начини старите, утвърдени цивилизации да съхранят и опазят достиженията си, има начин да се противопоставят на пошлостта и неопошлостта, прикрити зад изкуствен блясък, силиконови гърди, безсмисмислени дунанми и плитковременни успехи. Има начин, само че има и местни, тоест аборигени, които радостно разменят гордост и самочувствие срещу шарени стъкълца.
Послеписъци:
– Сещам се за оня някогашен виц, дето седят две копелета на маса в Ялта, едното вика „дали да не взема да се изсера на масата, копеле“, а другото отговаря „Мани, копеле, няма да те разберат“. Ами тцъ, не го разбирам това изкуство, не разбирам неговата дълбочина и многопластовост, изостанал съм, застинал съм в миналия века като Астра Зенека в хладилник и наричам лайното лайно, а не бурлеска и социална сатира.
– За нашенския консерватизъм. Очаквах поне нашенските консерватори, които твърдят, че консерватизмът не е политическо виждане, а отстояване на изконни нравствени достижения, да се възмутят от цялата тая неопошлотия. Ама не, и те запригласяха на аборигенските възторзи пред Оскари, Омаскари и прочее огледалца. И накрая като майтап, или полумайтап, и дори донякъде като истина ще добавя, че в България май има само двама истински консерватори – аз и майката на момичето, която казват, цяла нощ плакала като видяла изпълненията на дъщеря си.
