Снощи гледах монтираното предаване по БНТ награди ИКАР на Съюза на Артистите.
Честито на наградените. Браво на номинираните.
За друго ми е писането тук.
Залата аплодираше, наистина силно и искрено режисьора Асен Шопов. За принос към Българския театър!
Асен е жива легенда на театъра. Колцина знаят колко разочарования е преживял… Колко пъти е лишаван от правото да работи в любимите си театри… Колко спектакъла са му сваляни от сатрапите в Министерството на културата… ЦК на БКП…
Знаете ли за историята с „КОМУНИСТИ“ на Георги Марков и блестящия Иван Кондов и последвалия опит да бъде унизен Асен и бесът им , че е недосегаем за подлостите им…
В беса си да го унищожат, ТЕ, стигнаха до перверзията да закрият театър, да, закриха Димитровградския народен театър, след постановката на „Грешката на Авел“. Постановка на Асен и представена на Районният преглед на съвременната българска драма и театър. Проведен на сцената на театъра в Димитровград. 1964 година!
Вгорчиха му живота… Не успяха да „повредят“ душата му. Без злоба, без корист. Той биваше в театъра… и успяваше!
Асен Шопов! Неизброими постановки…
Легендарни „Майстори“, „Коварство и любов“, „Да се провреш под дъгата“, „Грешката на Авел“!
Поклон Асене.
Благодаря на Съдбата, че ме срещна с теб в младите ми години. После пак… и пак! Благодаря ти!
Асен Шопов!
Гордост за Българския театър!
Бъди!