Кой плати за убийството на Ботев

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Иво БеровБезпомощно. Жалко. Несръчно. Тъпо. И най-вече бездарно. Отчайващо бездарно. Неоспоримо бездарно. И разбира се, негледаемо.

 

Това е новият български филм – тоя за Ботев. Гледах около седем минути от него. Толкова можах да издържа. Повече няма как. Много бих се учудил, ако някой е издържал повече. Ако го е направил, това в никакъв случай не означава, че е патриот. Означава, че е мазохист. Или че е малко смахнат. Тоест не малко. Много.

Разбира се, не може да се очаква, че само тия седем минути не са били показателни за филма и че после цялата тази безпомощност и цялото това бездарие са се преобразили в нещо вълнуващо и въздействащо след тях.

Натрупах дотук доста оценки без обосновка. Това нещо, обаче /филмът за Ботев, по-добре да не му знам името/ е дотолкова никакво, че човек просто няма за какво да се хване, за да обоснове мнението си – всякакви оценки за сценарии, режисура, изпълнение, диалози, операторска работа или каквото и да било друго, биха били неуместни и невъзможни – просто там в тоя филм, няма нищо.

Ако целта на тия дето са го скалъпили /те в никакъв случай не могат да бъдат наречени творци/ е била да възпитат младото поколение в родолюбие, постигнали са точно обратното. Ако по някакво чудато изключение някой млад човек е видял част от всичко това, отсега нататък ще свързва живота и подвизите на Ботев с нещо вехто, скучно, изтъркано, тъпо и въобще никакво. И то като се знае, че и животът, и подвизите на Ботев са едни от най- вълнуващите в цялостните българските летописи.

Така че това нещо – филмът – е зловредно поне в няколко посоки. Може би най-вече като насърчение на посредствеността и превръщането й в мярка и в неизбежна част от битието ни /тук за духовност не може да се говори/.

И тук вече навлизаме в същностните въпроси: „А кой насърчава посредствеността?. Кой й позволява дотам чак да се развилнее?“.

Нека започнем от най-дребното – кой е дал пари за това нещо, тоест за това нищо.

И тук се изниква една малко печална, малко смешна и много показателна взаимосвързаност. Част от парите, оказва се, е дал кметът на Калофер с обяснението: „Когато предходната година ме глобиха поради леденото хоро, народът скочи и събра дарения в размер на над 130 000 лв.“

И тия пари, значи, кметът дава за филма. Нещата се навързват. Потурестия патриотизъм, осквернил едно природно чудо, по един своеобразен начин осквернява и Ботев. И не го осъзнава дори /Кметът се заканва, че пак ще гази пиринските езера/.

Основният спомоществувател на филма, обаче, е Българската Национална Телевизия. Тя е дала парите. /тия на данъкоплатците/.

Тоест службата, институцията, която трябва да задава мярката и образеца за художественото, смисленото и стойностното, прави от посредственото, бездарното и пошлото мярка и образец.

Защо?

То е не само защото посредствеността е нагла и пробивна. Не само защото бездарниците се подкрепят. Да, подкрепят се, но има и нещо много по-дълбоко и същностно.

С течение на годините, десетилетия вече, политическата власт се изроди в прослойка. И доколкото властта бе дадена на простаците /още преди години писах за „властта на простаците“/, които нямат друга цел, освен присвояването на обществени средства и самовъзпроизвеждането, новосъздадената паразитна прослойка започна да насърчава посредствеността и пошлостта заради собствената си сигурност, а и защото друго не може. Изглежда отвлечено и малко понасилено, но не е. Простичко е. Съвсем посредственият и в доста отношения користен Кошлуков, като началник на БНТ подкрепя себеподобните си. Така в разните оценъчни комисии на Националната Телевизия /вероятно има такива/, се набутват съвсем посредствени хора, които дават пари /не своите, а тези на данъкоплатците/ за всякакви бездарни и пошли изпълнения. Изпълнения, които могат да бъдат онагледени със следната премъдрост, написана във фейсбук:

Европейският ренесанс е създаден от българската аристокрация след падането на Второто царство под робство

Ще си кажете, че това е написано от някой малоумник. И ще бъдете прави. Наистина е написано от малоумник. И той се казва Максим Генчев, режисьорът на нещото за Ботев /всъщност против Ботев/. Човекът се е мъчил да скрие бездарието си зад маската на показно родолюбие и е превърнал родолюбието в маска. Родолюбието на потурите накиснати в езеро. И можете да си представите какви са политическите му виждани. Обнародвал ги е във фейсбук: „Господ ни пази от Шенген, ще ни избави и от Европейския съюз и НАТО“

„Ех, Господи, ако си ни опазил от Шенген, защо не ни опази от простотията и бездарието“ – можем да попитаме, но нямаме право. Господ няма да ни опази от тия поразии. От простотията и бездарието трябва да се опазим сами. Иначе тоя, който с нещото си уби Ботев, сега ще убие и Караджата. /Нали се заканва да направи и за него филм./

А и защото няма кой да помръдне Кошлуков от началнически му ипостас /превъплъщение/, въпреки отдавна изтеклият му срок за годност.

www.ivremena.com

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.