Злополука с патки и еврокомисари

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Баш ми е драго – майстор Кризко Куйоедников! Изцяло ваш и винаги до дъно!
Сигурен съм, че ви липсвах, лукчета мои! Надявам се, че всеядната криза достойно ви е вдъхновявала да попържате вместо мене тройката кебапчета, дето вече четири години си ги угояваме…
Аз бях малко зает – спешно ми трябваха няколко патици. Изтърсиха ми се едни брюкселски големци баш на Гергьовден и казаха, че задължително искат да опитат нещо традиционно българско. Мислих аз, пипах си ушите, броих си пръстите на левия крак и най-сетне реших – ще им сготвя патешко вретено в подлучен сос от кайсии. Баба ми през ден го готвеше. Речено-сторено.
Единствено патиците ме затрудниха. Малко. Само докато измисля откъде да ги взема. Слава богу, че видях новия афиш за спектакъла на цирк “Балкански”.     Повечето от хайванчетата там не ми вършеха никаква работа – тюлените са мили животни, но нямам толкова голям казан, пингвините съм чувал, че са малко жилавички, а пък кучетата изглеждаха кльощавички, иначе от тях става чудна скара. В този момент видях, че циркът за първи път ще представи дресура на патици.   Това ме устройваше идеално – аз много добре знам, че всички животни, като си направят номерата като хората, щедро ги награждават с разни вкусотийки. (Само ако знаете що риба отиде зян докато тюлените си подмятаха плажни топки, сърцето ми се сви!) С други думи щях да получа няколко прекрасни, прясно угоени по всички европейски стандарти патки…

Да, но не. Имаше всякакви циркаджийски номера, но никакви патици с червени панделки на шиите, както беше нарисувано на плаката. Резил, пълен резил! Така и не разбрах кучетата ли изядоха моите патици или жонгльорът, който наистина имаше подозрителен мургав вид.
Иначе с гостите-еврокомисари се оправих лесно – направих им малко цър-пър с едни агнешни ребърца, дето преди това ги бях сервирал на руската делегация за енергийния форум. Да ви кажа, брюкселци останаха много доволни. Рекоха, че такова месо не са яли даже във френските ресторанти – нискокалорично, никакви мазнини с неясен произход, леко, ефирно… Е, ако руснаците не бяха плюскали като невидели щеше да ми остане и малко от качамака, но нали са ни братя. Дето има една стара приказка – Гоце и Серго денонощно им се слагат, аз ли ще цакам с воднист качамак българо-съветската дружба?!
Спасих положението и без традиционното за 6-ти май патешко вретено, но вкъщи жената ме спипа по бели гащи. Аз като истински българин-патриот от има –няма двайсетина години й обяснявам, че не сме чак толкова богати, че да ходим на море в чужбина. Тя нали ми е благоверна, като дойде месец август веднага започва да пести от
кола-маска и от маникюр, отиваме на палатка в планината и живеем диво и щастливо чак до 15 септември.
Оня ден се прибирам, кротко, възпитано, само на три ракии и оставям в кухнята торбата с покупките. Като се разбесня тази жена! Паркира ме с един шут на стола и ми навря в лицето касовата бележка. На нея пишеше – “Благодарим ви и заповядайте отново!” До тук нищо нередно. У нас проститутките не издават касови бележки, съвестта ми беше чиста. 
А то какво било – моркови – 1, 30, клас Б, произход Гърция; картофи –1, 59, клас Ф, произход Египет; кромид лук  – 22 стотинки, клас Д, произход – Турция. Жената като видя това побесня: “Ти, изеднико, веднъж не ме заведе на море, ама можеш да купуваш моркови от Гърция? Мръсник! Заради тебе цял живот си купувам гащи само от “Илиянци”, а ти ми влачиш картофи от Египет!” Развилня се, отпра ми два шамара и отиде при съседката да пие едно кафе малко да си успокои нервите.  
Ами права е! Всичките й гащи са китайски, съгласен съм. Но аз какво съм виновен, че българските зарзаватчии отодоха да берат ягоди в Англия и тука вече няма кой да сади лук! Едно време руснаците умираха за нашите домати, сега ги внасяме от Гърция. Доматите, де. Руснаците не ги внасяме, те сами си идват да си играем на “Скрий ми тръбата”, нали ги знаете какви са шегаджии. Е, не всички…

След шамарите на мойта благоверна си легнах, скъпи мои лукчета, нещастен и някак самотен. Сигурно и за това сънувах кошмар.
Присъни ми се, че съм на гости в щабквартирата на готвачите в Европарламента. Дойде един русолявичък младеж при мене и каза, че ще ми покаже кой е любимият специалитет на Жозе Барозу, баш шефът на Европейската комисия. Знаете го, един бледичък, изпосталял, обича да идва у нас и да плаши Серго с разни драсканици на чужди езици. Та същият този тип обожавал пълнен патладжан. Готвачът му Карлито взе няколко патладжана и каза, че ще ги накисне за около 20-тина годинки да се отцеди чернилката. Точно в този момент се усетих, че сънувам, защото през ума ми ни в клин, ни в ръкав се завря мисълта, че нашата демокрация е на път да стане пълнолетна и по американските закони.
След това Карлито взе една кошница червени домати и ми обясни, че смята с тях да запече патладжаните до златисто. Причерня ми. Аз съм свикнал положението периодично на 4 години да се спича, но не знаех, че и Карлито е наясно със златните обещания на нашия цар. Както и да е. Манджата стана много хубава, ако трябва да бъда честен! Тъкмо патладжаните бяха на път да си сменят цвета на приятно розово, поемайки от сосчето на другарите си в голямата обща тава, когато Карлито отвори вратата на хладилника. Извади нож и отряза тлъсто парче кашкавал. Това никак не ми хареса – кашкавалът имаше издайнически герберски цвят…Моят рус брюкселски колега щедро го настърга и заяви, че след 4 години пак ще се видим!

Събудих се припотен и тревожен. Не си спомнях как свърши сънят ми, но имах лошото предчувствие, че Карлито забрави печката включена….

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.