Дъра-бъра

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

– Лелеее, не съм те виждала сто години бе. Я, я да те огледам… тая блузка нова ли е?
– Аааъъ, здрасти
– Оо, ама панталончето…тия капси..екстра са. Я…я, ама какво дупе си отпрала! Кво си прайш?
– ………………….
– А тоя сак…?
– за спорт….
– ааа, ти спортуваш, мхм ?
– Да, ходя на фитнес, два пъти в…
– фитнес? ясно…ще топиш паласките
– Нещо такова – червенина плъзва по бузите на кестенявото момиче и някак си инстинктивно подръпва възкъсичката си тениска,сякаш усетило полепващите погледи на околните
– ама само ходиш на фитнес или си и на диета? – продължава русолявото. Косата му е с обем, дължащ се най-вероятно на домашната преса с приставка ситни вафлички. Панталонът е бял, разкриващ соларен пъп,преливащ над колана, а потничето едва удържа видимо несиликонови природности.   Носи слънчеви очила, затова не се виждат очите . Нормално е, обикновено в метрото светлината е непоносимо силна.
– ами…ям разделно, от години…нали знаеш
– Е знам де, и кво, няма ли ефект? – Погледът на блондито обхожда събеседницата си от върховете на спортните обувки до негримираните очи, чиито клепки вече мигат смутено – Помня, че ти навремето непрекъснато се тъпчеше със сладко, вафлички, шоколадчета, разнимити такива. Продължаваш ли?
– Амиии….аз…обичам…ама не…рядко…понякога…изкушавам се
– Е не че нещо…пет кила да свалиш и си екстра, мда, пет-десет
– Аз…всъщност…не затова…
– Виж сега, ако питаш мен, глад му е майката. – момичето млъква за малко, ровейки из чантата си, след минутка изважда пакетче дъвки :
– Искаш ли
– Нее, благодаря
– Ама без захар са, веми си, дет се вика – диетични са – засмява се на остроумието си
Кестенявото вече е аленочервено и долната му устна леко потрепва, все едно а-ха и ще се разплаче. Въпреки това, когато заговорва, звучи някак си различно:
– Ти да не би да отказваш цигарите, гледам трета дъвка лапаш?
– А не, що?
– Значи още димиш, като комин?
– Пуша си, а-ха
– Всъщност усеща се, да – кестенявото приближава глава и сбърчва леко нос
– Какво искаш да кажеш, да не би да мириша на цигари – русото подушва блузата си – няма как бе, сега я облякох
– А, не…просто моят нос е по-чувствителен, но може и да е от лака ти за коса, да съм се заблудила, както и да е
– Я..моля ти се подуши ми косата и кажи – наистина ли мирише – русото хваща един кичур коса и го поднася към носа си – аз нищо не усещам
– Не се притеснявай, обонянието ми просто е изострено, откакто ги отказах. Мога да надуша пушач от километри. Спокойно, другите едва ли го усещат… Айде, аз трябва да слизам, радвам се,че те видях
– И аз…добре си поговорихме, чао – русото дори не поглежда приятелката си, заето да обдушва кичур по кичур дългата си коса
– Дааа, добре си поговорихме, приятен ден…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.