Loading...
Представете си какво би било, ако ние хората бяхме с големина едва няколко милиметра? Мечтата да изглеждаме малки в един огромен микрокосмос е претворявана в редица кинопродукции, а почитателите на трилъра сигурно ще припомнят романа на Майкъл Крайтън – „Микро“. Тема на така наречената миниатюрна фотография пък е да прави обектите да изглеждат възможно най-минималистични.
Френският фотограф Венсан Бусре също експериментира, не и без малка доза хумор, с малките и големи неща. Започнал преди десетилетие с дребни пластмасови фигурки да моделира различни инсценировки на нашия реален свят. Скоро внимание на неговите снимки обърнали не само големи европейски галерии, но и някои луксозни марки. Междувременно Венсан разширил своето изкуство, печелейки почитатели по целия свят. Актуалният му фотопроект носи името „Носталгия“ (Nostalgie) .
„Когато бях малко момче, на 5 или 6 години, винаги съм си представял, че пътувам с моята кола-играчка. Сега вече изпълнявам това си желание чрез моите снимки“, казва фотографът. В ателието си край Париж Венсан заснема подобни колички, както и други малки неща, правейки ги да изглеждат големи. Заснема обектите от различни страни до най-малкия детайл, като особено важна е естествената светлина, както например при имитацията на залеза на слънцето. С помощта на компютър нагласява различните светлини и сенки, така че да изглеждат възможно най-реалистично, а илюзията да е невидима за невъоръжено око.
„Най-трудното е да създадеш снимка, която да изглежда напълно реална, така че, когато човек я види да не разбере, че тя всъщност не е такава. Едва след внимателно вглеждане да разбере, че нещо не е както трябва. Подобен изненадващ ефект имат всички мои проекти“, продължава Венсан.
Своята игра с измеренията започнал през 2007 година с фотсерията Plastic Life. Фигурки с големина от 2 сантиметра завземат реалния Космос и привличат вниманието на луксозни марки като „Картие“ за техните рекламни кампании.
„Повечето смятат, че ние хората сме най-важното нещо – центърът на Вселената, но аз не мисля така. Според мен хората са една незначителна част от нея. Животът ни е прекалено кратък. Играя си с измеренията за да напомням на всички нас, колко малки и чупливи сме ние“, разкрива своите възгледи фотографът.
Венсан се опитва да задава въпроси и да търси отговори зад реалния ят, създавайки нови светове, или е в търсене на нови измерения и далечни места.Най-подходящите кулиси за последната си серия от снимки „Носталгия“ открива в далечна Исландия. Заедно със свой приятел обикаля острова отвъд полярната окръжност. За впечатляващите снимки му помагат и различните климатични феномени в далечната северна земя.
„Във Финландия, например открих едно изоставено място. Гора върху един хълм, тотално замръзнала. Прекарах сам цяла нощ там. Единствените следи в снега бяха оставени от животните“, разказва Венсан.
Той винаги се връща в северните части на Европа за търсене на най-подходящите кулиси и нови перспективи. Взема малки камъни и ги представя в една необичайна светлина, увеличавайки ги хилядократно. „Вятърът, дъждът и студът.Това са наистина добри условия, и само след няколко часа тук човек се чувства като новороден. Не искам да се чувствам виновен, да чакам, да ми е скучно. Искам да преживявам интензивни и необичайни неща“, признава той. Баща на три деца Венсан Бусре продължава да гледа към малките неща в живота, за да запази част от детството в себе си.
по материали на „Дойче Веле“
Снимки: „Дойче Веле“
