НОЩ

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Спиш вече. Малко късно се яви. Малко късно се явих и аз. Изтрих те за кой ли път. А и не знам за какво си ми… Наистина! Та аз едва те познавам. Не заслужаваш думите ми. Но няма на кого да ги кажа. Може би ми напомняш на някого. А може би изживявам криза на средната възраст. Звучи ли като драма? Тогава защо никой не се тръшка? Просто се увличам по думите. Изтрих те. Мълчанието го трия. Забравям за него. Независимо дали присъства или не. В смисъл – не ми пука.   Не ми пука и за теб, ама е един и двайсет през нощта. Тогава се рисува най-хубаво. Не в един, просто през нощта. Ти знаеш. Правила си го. Какво ти обяснявам. Ако не знаеш какво е, значи никога не си се влюбвала. Или си имала всичко, от което се нуждаеш. Дори и неосъзнатото. Виж колко мисли ти подарих… Можеш ли да броиш? Колко внимание ти отделих? Време. От моето. Какво си мислиш докато ги усещаш? Колко пъти мислиш, че те целунах мислено? Че те съблякох? Погалих гърдите ти и поех зърната с устни…Че правих любов с теб? Колко?
Нито веднъж! Дори докато мислех това. Даже не си представих лицето ти. Тебе те няма. Има думи. Колко станаха? А знаеш ли колко още мога? А колко съм ги подарявал на други? А знаеш ли колко ги заслужаваш? Вече минаха десет минути. Пуша бавно и ти рисувам. Не нещо красиво. Просто умът ми блуждае.   Ти нямаш нужда от нещо красиво. Имаш го. Нямаш нужда и от ласки. И тях ги имаш. Нямаш нужда и от мен. Стига ли или да продължавам? Как ще отговориш, като спиш…
А мен сега ми се говори. Прозорецът е отворен и мирише на дъжд. Навън е пролет. Въздухът е хладен… но съвсем леко. Кара кожата ми да настръхва. Рисувам ти и си мисля, колко не ми се рисува. Колко искам да съм навън под дъжда. Вместо това паля още една цигара. Оставям тишината да ме залее за да чувам мислите си. Няма музика. Никакъв звук. Освен лаещите в далечината сънени кучета. Минаващите от време на време закъснели коли. Заблудените капки дъжд по очуканата, стара ламарина на прозореца ми. Толкова е тихо, че чувам как огънчето от цигарата ми изсъсква когато си дръпна. Рисувам…
На теб. Просто защото ти беше тук. И аз съм те поканил. Се ла ви. Може би просто ме мързи да търся друга. Будна. И да слушам нейните проблеми и терзания. И да намесвам моите. Не, аз едва те познавам. Просто е нощ. Ти не заслужаваш думите ми. Но спиш толкова тихичко, че мога да чувам мислите си. А това не е никак малко. Не, съвсем не е малко!

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.