Тихи пътеки

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

– Извинявайте, мога ли да ви помоля нещо? Ще наглеждате ли тази чанта докато донеса и другата? Много са тежки и не мога едновременно да ги влача?

Беше висока почти колкото мен, над якето в млечно-какаов цвят се подаваше шарен, весел пуловер, със сигурност домашен. Погледна ме и се усмихна. Не каза нищо.

**

И Румен се усмихва така. Някак безгрижно и топло. Гледа те право в очите, но имаш чувството, че не те фокусира, че погледът му прелита покрай теб, блуждае. Понякога откъсва тревички и ги дъвче, друг път ме дърпа за плитката.

**

Домъкнах чантата с триста зора. Повече никога няма да колекционирам тефтери с твърди корици! Заклевам се в колекциите си от захарчета, използвани бъркалки за кафе, стари шапки и коркови тапи.

**

– Лили, ела тук!

Младото момиче се обърна към мен и се усмихна. Майка му го хвана за ръката и се доближи.

– Извинете, колко ви е часа, имате ли мобилен да погледнете?
А добре, щом е 11.30 значи автобусът за Ловеч скоро ще дойде. Много е студено, Лили стой, маме, скоро ще влезем вътре на топло. Пътувате до Старцево? А, селото до Златоград…
Златоград го знам, ходила съм там, много е хубаво. Искам пак да ида, да слушаме излел е “Дельо хайдутин”. Харесала съм си един хотел, беше нещо с цветя… Знаеш ли го? Там покрай реката. Не, не, не говоря за “Мечо Пух”, а сетих се – “Флора” се казва, да, “Флора”. Искам нещо скъпо, нещо с повече звезди. Много е хубав този край.
Един човек ни обясняваше, че имало голямо наводнение там преди време, реката заляла всички къщи близо до нея. Даже видях нещо метално над едно мостче, приличаше на вълни, нали Лиле? Да, точно скулптура, паметник за жертвите. Имате си и стар квартал, то повечето градове си имат Вароша. Ама при нас например, в стария град няма кафене. Има една механа и толкова. Аз исках да правя кафе и аптека в едно. Никой не го е правил досега. Хората не рискуват, мързи ги. За пари разчитам на мъжа ми той е антиквар. Даже като бяхме във вашия край намерихме един антиквар, но той продаваше само нови неща. Търсехме от ония ръчно тъканите торби или поне стари носии, някакви миндили, ама каза, че всичко било изкупено вече за музеите.

**

Румен помага единствено на баба си, прави каквото тя му каже. Майка си не слуша. Когато тръгнат към чаирката с кравата, Румен носи торбата с яденето. Една голяма черно-бяла торба с шарени червени и жълти ивици, разделена на малки квадратчета. Баба му винаги връзва дръжката наполовина, така, че да я преметне спокойно през едното рамо. В този вид Румен прилича на избягал от училище ученик от прогимназията. Чорлав, захилен, обут в изкаляни галоши, крачи плътно до баба си и от време на време я дърпа за посивялата плитка.

**

А след Златоград съм си набелязала Ивайловград. Там обаче ми казаха, че няма хотели, не знам къде ще спя. Искам и в онова гръцкото градче да ида, дето е от другата страна на границата, ама забравих как се казваше. Не, не, не е Ксанти, иначе беше.
И в Троян искам да ида, само съм минавала покрай манастрира, ама не съм влизала. И в Копривщица, и в Карлово…
Лиле, виждаш ли каква хубава какичка? Ама наистина е много студено.Оставила съм една баба да ми напали печката и се прибирам към Ловеч. Аз до септември седях тука в София, но сега си тръгвам. Ловеч много опустя, няма работа, няма хора, то и във вашия край е същото.

Преместих се от другата страна на черната ми чанта, с всяка дума жената се доближаваше все по-плътно до мен, гледаше ме трескаво и право в очите, скоро ме хвана срам от мустаците й. Уплаших се, обикновено това означава, че има проблем с хормоните, само дано не е нещо още по-лошо като рак….Да пази Господ!

Заврях глава в качулката, от дъхането в шала носът ми стана влажен като на куче. Момичето ме гледаше и се усмихваше, все така безгрижно и топло.

**

Румен е глухоням. Лекарите така и не разбраха каква е причината. Старите на село казват, че е защото майка му го изпуснала като малък, други, че е от претопляне…
Бабата на Румен почина преди две години. Беше събрала малко пари от пенсията, искаше да иде на бани, при лековитата вода в Наречен. Похарчиха ги за погребението.
През лятото Румен взема празната шарена торба и се разхожда с нея. Дълго, без посока. В началото майка му го търсеше из цялото село до късно през нощта. После свикна и го чака да се прибере сам.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.