Loading...
Разказва ми циганка стара
колко щастлива съм аз,
че имам собствена стая
и огън в зимния мраз.
Разказва приказка бяла
за топлия лъч светлина
събрал душата ми цяла,
за ангела пазещ съня.
Не спира старата циганка –
нарежда ги,истински бисери:
„Приятели,обич,деца,
любови – близки и минали,
усмихнати бури… сълза.
Нима още искаш,кажи ми?!??“
Въздъхвам засрамено… да…
Ясно е – Мой е Света!
Powered by Ultimate Social Comments
