ГРЕШКИТЕ НА ЕДИН ШМАТАРОК

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Полиция     Първа грешка.

Това тарикатството си е чисто циганска черта, но защо през последните години и българите тарикатеят, не знам. Мога да споделя за моя опит в тази насока, че да не повтарят грешките ми други хора.

Значи тръгвам един ден към съседа Коце, да му искам малък заем. Той тъкмо бе обядвал, доволно трие омазаната си с олио мутра, хили се и отвръща:

– Като ми върнеш ония двайсе лева, дето ти бях дал лятото, тогава ще искаш заем!

   Плеснах се по челото:

– Абе аз съвсем забравих за тия пари! Ако ми бе напомнил по-рано, до сега щях да ти ги върна. Миналият месец потроших цели триста лева, от медния казан за ракия дето го продадох.

Коце само вдига рамене, пали цигара без да ме черпи и си чопли зъбите с кибритена клечка. Кофти. Трябва тия дни да му пробия с шило и четирите гуми на таксито. Сякаш доловил сърдечните ми мисли, той се кашля и уточнява:

– И да не се случи да ми счупят огледало или стъкло на колата скоро, че те пребивам! А ако някоя от гумите спадне, ше те карам с уста да я надуваш!

– Чакай, бе! – сърдя се аз – Що ми ги дрънкаш тия простотии? Не се знаем от вчера, я!

– Точно щото се знаем те предупреждавам! Всички в квартала са наясно, кой запали Мерцедеса на Джипсито, след като се бихте с него на Гергьовден.

– Че как няма да се самозапали тая бракма, като и е неизправно газовото! Я кажи ти, що за идиот трябва да си, за да сложиш газова уредба на Мерцедес 500 SL?

Коце ми обръща гръб и си влиза в къщи. Невъзпитан тип. Някой ден ще го накажа подобаващо. И понеже спешно ми трябват тия двайсе лева, се мятам на колелото и завъртам педалите към сточна гара. Там е като разграден двор и познавам няколко печени циганета. Ще им свирна, да видим няма ли някоя далавера наоколо.

Заварвам мангалите да играят на комар вън на двора. Залагат по два лева за миза което значи, че скоро са тарашли някой влак. Клякам до тях и зяпам развоя на играта. Тя не продължава дълго, щото моите хора си губят парите и стават. Гледат ме като бити кучета, а тоя дето ги е обрал тръгва доволен, за да харчи спечеленото. Аз подканям тримата да ме последват, за да се поразходим и поогледаме. Може нещо да е на сгода да го приберем. Тръгваме между вагоните. На един глух коловоз, върху един товарен вагон забелязваме двама железничари да преслушват чисто нов трактор. Приближаваме за да видим как апашорите прибират в един сак халогенните фарове и динамото на трактора. Ние мълчаливо се включваме в акцията, а железничарите изчезват с плячката. И тъкмо сме откачили медния радиатор, когато две ченгета от жандармерията изскачат, придружени от железничарите, дето гепиха преди нас.

– Стой, не мърдай! – пени се едно от полицайчетата. Тия са нови и не можем да се разберем като хора. Дори размахват пищови, сякаш сме багдатски крадци. Слагат ни гривните набързо и ни водят в ареста. Там след рутинни разпити излиза, че всички липсващи части на трактора съм взел само аз. Железничарите обясняват, че са ни видели как крадем и докладвали като съвестни работници. Тримата мангали пък отрекаха да ме познават и да сме действали заедно. Те просто се прибирали към къщи, когато ме видели качен на вагона при трактора. Решили да видят отблизо този хубав, нов трактор, това чудо на техническия прогрес. Тъкмо се качили при мен, и дошли полицаите, и ето ти на беля! Набедили ги за нещо, дето изобщо не са правили. Не са краднали те, на, честен кръст, бате! Имали там по двайсе – трийсе висящи дела за кражби, но кой в махалата няма? Гладен седи ли се? Работа няма, чаветата гладни!

   Освобождават мангасарите, а на мен ми лепват едно бързо производство. Така сега трябва да търся вече не двайсе, а две хиляди лева, за да платя за глупостта си, да имам вземане – даване с циганите. Те както винаги излязоха сухи от водата, щото са истински тарикати, а не любители като мен. Много сгреших аз но поне разбрах, че българин заедно с циганин не бива да краде. Накрая все българина ще е прекаран.

И като се сетя за какво ми бяха тия двайсе лева, чак ме заболява главата! Беше ми се припило Узо и исках да си купя едно шише. Както са казали умните хора: – „Гъз глава затрива!“.

Хайде сега излизам да търся нов заем, а ти чакай другата седмица, да ти разправям и за останалите си грешки!

 

 

Photo: Vigo

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.