Loading...
Начи, ако можехме да пишем, бих написал книга за понеделниците.
Не бе, не рипайте веднага с лошо?
Ся, на нас ни е известно, че всички имате някакви понеделници, ма за днешният ни се ще да ви разкажем, че сметам си струва да влезне в аналите.
Наистина.
Първо в целият ни, вече не кратък живот, до ден днешен не сме имали година съставена само от понеделници?
Без изключение!
Дори, уикендите са такива?
Днешния понеделник обаче, изначално тръгна на кестерме?
Първо, като за разкош имахме три различни заседания в три различни съдилища по казуси, нямащи нищо общо помежду си.
Само по себе си това е достатъчен геморой, ма тва е положението.
Абе, адвокатска му работа.
Тва, обаче нищо не е.
Днес изтича и един срок, което означава, че между трите заседания ни чака спешно писане. Мразим да пишем в последния ден, дори когато нямаме заседания, ма както казахме по-горе нямаме ден, дет’ да не понеделник, баси?
Таман сме се запретнали и пишем със страшна сила и на вратата се звъни.
Отварям.
Връчват ми писъмце, надлежно адресирано до адвоката „Х“, разбирай майселф с пощенска марка, печати и прочие.
Оставям го на купчината днешна поща най-отгоре, ма нещо ни загложди, зер непознат подател.
Отварям го и вътре намираме това…..
Честно, идея си нямаме как да го коментираме?
От една страна, донякъде е радостно, че относителната ни известност е станала достояние на кой ли не.
От друга, явно сме оставили у някои впечатлението, че можем лесно да бъдем привлечени в една или друга посока, което идея си нямаме на какво се дължи, но пък ежедневно отбиваме една гора предложения от всякакво естество.
И не.
Вервайте ни, няма ни едно смислено и или интересно.
Дет’ се вика, дори когато ни предложат нещо от ония четири неща.
Както и да е.
Това обаче, нищо не е.
По време на второто съдебно заседание, защитата от другата страна мастит адвокат, специалист в материята заяви пред любовния съд, отразявайки цялата си процесуална мъка в следната фундаментална фраза, тутакси намерила своето достойно място в раздел „Трясъци“ във блогА:
„Децата на двегодишна възраст събират и умножават числа от едно до десет, а синът на доверителят му говорел на бебешки, защото е гледан от майка си……….“
Начи, моля не бъркайте процесуалната мъка с процесуалния инат, защото, тва е едно друго нещо.
И тва идея си нямаме, как и дали да го коментираме?
Тва, обаче нищо не е.
Защитавайки ответника пледирахме последен, разпилявайки на елементарни частици тезата на ищеца, което доведе до следното дълбокомислено изказване от защитата:
Боже!
Боже! (на висок глас)
Пази, Боже!
Сляпо да прогледне……. ще ми цитира съдебна практика?
Mea culpa, mea culpa!
Начи, виновни сме, както и да го погледнеш.
Имаме тоя, иначе вреден навик да четем и да цитираме съдебна практика.
Освен това, искрено се забавляваме, когато ответната страна изчерпвайки правните си аргументи, призовава Бог в съдебната зала.
Що, се хилите бе.
На война, като на война.
Позволени са всички средства.
Отпрашвайки със трета светлинна към следващия съд и дело, получаваме някакъв странен месидж от лицевата книга?
Поглеждаме през телефона и тутакси падаме на врат?
Баси!
Някой ни е намерил кусур, а именно докладвал е наша снимка на ФБ, като нарушение?
Както знаете, фотографията ни е хоби и не е като да нямаме повече от десет хиляди снимки в профила си.
Отваряме снимката и какво да видим?
Снимката е от преди бая години и какво мислите има на нея?
Споко бе, казваме моменталически.
Личният ни, номер 3 на видима възраст от около две години, заснет на плажа да яде сладолед по организъм.
В смисъл, нищо интересно.
И ние така решихме, докато обаче засилената ни параноя не ни накара да погледнем, #KОЙ аджеба е сторил това добро дело.
И кво мислите виждаме?
Правилно!
Фейсбук групата „Българи в подкрепа на Русия“?
Начи, явно нещата са сериозни.
Дет’ се вика, Цвинокио не можа да изрови какъвто и да е компромат за нас толкова време, а тия от раз ни заковаха.
Баси, кво нещо, а?
Веднага си личи, че московската школа, не е като Магнаурската.
Не, ли?
Ей, тва е, а денят още не е свършил.
А и тайничко подозираме, че утрешния ден отново ще е понеделник и направо се чудим дали не е крайно време и ние да пропием, като другите, че тва, са не търпи вече?
Николай Хаджигенов: http://hadjigenov.com
