Loading...
Отношението към тези хора е лакмусова хартия на нашата човечност. Нищо, повтарям нищо, от това което нямаме, няма да получим като се правим, че те ни не засягат или като пращаме бронирани автомобили на границата.
Ще пиша някога по дълго по темата – но съм потресен, че само за сто години от нация и народ, който е намирал добра дума и подслон за толкова много страдали хора по целия свят – от Русия, от Армения, от Гърция, от Турция, от Сърбия – станахме по времето на дехуманизиращия социализъм безчувствени индивиди. Вие нима си мислите, че тези хора са бедствие и пасив, в една страна в която умират села и градове поради липса на хора. Или, че няма да могат да се интегрират. За сведение на непознаващите Сирия – съм живял там с родителите си като малък, когато тогава в тази страна близо 40 процента от населението бяха християни. Много високо образовани и изключителни интелигентни хора – такива ги помня и учителя ми по арабски и английски, и съседите ни, и съучениците ми в тамошното школо. Оставете, че ги третираме като прокажени, но и наши мутри изглежда са отговорни за смъртта на повече от 70 души – /обърнете внимание това е близко до цифрата на убитите от Брайвик/!?.
Ако днес политиците срамежливо се срамуват от тези българи, то трябва да признаят личната си отговорност за изграждането на образа на хищник, на получовек на попадналия в беда бежанец, от когото не е грях да смъкнеш и последната дреха и да вземеш всичките му пари. Това не попречи и не пречи на други българи у нас да изграждат всекидневно медийния образ на „тълпите“ джихадисти които искат да ни залеят и да взривят страната ни. Със сигурност има и такива, но това е работа на службите, за които изглежда е по-лесно да водят битка чрез огради и тотални забрани, отколкото със специфичните си инструменти.
Да, премиерът е прав, че всичко започна от нашия наивен ентусиазъм за арабската пролет, която трябваше да свали тирани, като се възцарят демократични режими. И какво получихме? Тотална деградация на държавата в Либия през която минават основните потоци от мигранти и бежанци през Италия за Европа и в Сирия в която се настани устойчиво ИДИЛ и сега треперим, че зад всеки бежанец се крие джижадист. Кой е отговорен, че тези хора нямат домове и нямат сигурност в страните си? Питайте европейските лидери които възхваляваха сирийската опозиция, която сега е ислямска държава. И тъй като сме част от виновните за бедите на тези хора, сме длъжни да ги третираме като хора и им дадем шанс. Не за тях, за нашето Спасение като хора става дума!
В страна, която всяка година бива напускана от близо 100 хиляди души, нямаме място за 7 хиляди!? Помнете ми думата – това, че никой от тях не иска да остане в България е най-страшната оценка за дома, който сме си изградили. Ще дойде време ще се води битка за тези имигранти – защото освен всичко друго, те са квалификация, работна ръка, доходи, потребление, повече БВП. Но къде ти по-дълбоко разсъждение по темата, когато е достатъчно да ги опишете като дяволи и да издигнете телени огради.
Само не се знае, кой е търсещия спасение зад телената ограда?
Снимка: Anadolu Agency – Rukhsan Muhammed, една от пасажерите на кораб превозващ сирийски бежанци към гръцките острови, се бори за живота си след като кораба потъва в Егейско море, близо до крайбрежния турски град Балъкесир на 29 ноември 2013. След инцидента с кораба, тя е използвала куфара си като спасителен пояс за детето си, бебе на една годинка и пет месеца. Въпреки огромните й усилия, синът й пада от куфара и е отнесен от вълните.
