Loading...
Днес по обяд бях за малко на предната линия. На пл. „Независимост“ личният състав – горе-долу една полурота. Но пък знамена и постери, колкото щеш. Аз самият – зле екипиран и без връхна дреха. Тъкмо да се оплача, че съм измокренъ, гладенъ, уморенъ и капитан I ранг (от резерва) Васил Данов подвикна окуражително по фланга: „Какво знаем ние! Хората с години са били в окопите под дъжда“.
Оттеглих се по-рано. Както се полага на доброволец с почти трийсет години в окопите на Прехода.
На „Дондуков“ спирам пред Операта да изтегля малко пари. До банкомата стои някакъв и ме гледа настойчиво. Виждам го, че целият е излязъл от контейнера (за боклук). Клошар е, разбира се. Разпознавам ги отдалеч. Макар че е на метър от мен, хич не ми пука и си тегля парите. Аз може да имам тежки и основателни подозрения по отношение на Цацата и Баце, но виж, към клошарите нямам никакви резерви.
Тъкмо да тръгна и той ме заговаря. Понечвам да извадя табакерата с моите правени цигари, но работата излиза съвсем друга. Така и така, казва клошарят, можеш ли ми показа как става тази работа с тегленето. И ми подава една дебитна карта. Чудя се как да реагирам, но той пояснява, че от няколко дни работи като нощна охрана в някакъв склад. Фирмата му платила личната карта, а след това му изкарали и дебитна.
Показвам му аз къде да пъхне картата и какво да направи като излезе менюто. Той наблюдава внимателно, а сетне сам се заема да повтори операцията. Естествено, банкомата отказва да му даде пари, защото картата още не е заредена. Но клошарят е страшно доволен, че на този етап се е справил успешно.
Сега пък той вади измачкан пакет тютюн, ловко свива цигара от амбалажна хартия и ми предлага. Отказвам учтиво и запалвам от моите. Разменяме още някоя и друга дума. Разбирам от него, че всичките му проблеми са решени. Нощният пазач винаги има подслон. Вече е пролет и пейките в София са на разположение. По-нататък може да помисли за квартира, по-нататък ще смени и гардероба. Естествено- втора употреба.
На тръгване забелязвам, че не е престарял и може би още не е чукнал петдесетака. Плюс това – обръснат (голяма рядкост е да видиш избръснат клошар) и с измита коса. Явно човекът вече ползва благиките на новата работа.
Какво да ви кажа? Не е лесно да излезеш от живота и сетне пак да се върнеш в него.
Случвало ли ви се е?
На снимката: първата за тази пролет клошарска седянка, която вчера успях да заснема в градинката пред „Кристал“
