ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ

Част VІІІ

 

Ликвидират ни, но желаем ли друго?   •   Светът се пробужда, а ние   •   Не „демокрация“, а свобода ни трябва

      Продължение.

„САЩ не контролират толкова света, колкото понякога ни приписват. Само се опитваме да го насочваме в положителна посока.“[1]

Филип Гордън,

помощник-държавен секретар на САЩ

 

Започвам с две уговорки. Защото дори да изчезваме като народ,[2] нашето древно минало ни задължава

 

да се отървем от илюзиите

 

и да го направим с достойнство. Първата уговорка е, че Спасителят е един и Той е Бог, както и да го назовавате. Езичниците няма как да проумеят този изконен факт. Не използвам думата „атеисти“, тъй като за да ги има, трябва да съществуват дълбоко убедени вярващи. А почти не забелязвам такива. По нашите места всичко е „полу“…

И така, крайно време е патернализмът на българите да изчезне. Не съществува човек, който да е в състояние да предложи готова рецепта за „оправяне“, разбира се в зависимост от съдържанието, което влагате в тази дума. Когато еврейският министър-председател Уинстън Чърчил обещал на сънародниците си „кръв, пот и сълзи“, той скрил от тях поставената пред него задача: да ликвидира онази Великобритания, над която „слънцето никога не залязва“. В края на неговото управление най-голямата империя в историята на човечеството вече е минало. Не търсете в думите ми някаква носталгия по нея.

Почти никой от британците не се сетил да надникне в миналото на „татко“ Чърчил. За да разбере, че собственият му баща го смятал за глупак. А след Англо-бурската война и Битката за Дарданелите при Галиполи през Първата световна война самите те го обявили за “war-failure” – „пораженец“. Въпреки това медиите го наложиха като „англичанин на хилядолетието“?! Може би понеже островитяните си нямат техен Левски? Или защото майката на Уинстън произхождала от богат нюйоркски еврейски род? А знаем в чии ръце са средствата за масово осведомяване или по-скоро за дезинформация…

„Ходещият скелет“ Махатма Ганди срази Британската империя на дебелака-пияница с неизменната пура в устата си. Победи я без нито един изстрел. Той бе гуру – духовен водач, но не и „Тато“. Индийският народ го последва. Ала след избавлението от британското владичество (никой индиец не се смята за роб) огромната древна страна се разцепи, първо на две – Индия и Пакистан, а след време на три – и Бангладеш.

До голяма степен това стана благодарение на факта, че тамошното общество е кастово. И представителите на ограничен кръг богати и образовани хора – олигархия, взимаше решенията, т.е. властваше. За целта използваше преди всичко религиозните различия. Така е най-лесно. Днес стотици милиони млади индийци, завършили висше или специализирано средно образование, превземат върхове в световната икономика. Това е най-перспективната нация на Земята. След четвърт век ще бъде и най-многобройната, и същевременно една от най-младите. Докато Пакистан и Бангладеш почти не са помръднали от времената на британското владичество. Въпрос на елит, политика, но и на чувство за национално достойнство. Пак опираме до медиите…

 

Затриването на България

 

През времето на индийския възход тук другарите постигнаха целта си по блестящ начин. Нали затова бяха излъчени чрез системата на отрицателния подбор. Няма как да се отрече, справиха се блестящо, като истински ученици на сатаната. Перфектно изпълниха зададения им план. Ликвидираха интелектуалния елит на нацията и го замениха с получовешки същества от най-долен произход, удостоени с дипломи. С насилие и доктринерство промиха съзнанието на народа, „смениха чипа му“ и го лишиха от сиво вещество. На мястото на високообразованата интелгинция, обявена за  „бивша“, нароиха армия от недоучили същества. Вместо в университети и висши училища, ги „образоваха“ в „заведения“ от типа „работнически факултети“ – по съветски – рабфак. Така и нарекоха нарекоха институтите – „висши учебни заведения“. Това бяха и продължават да са манифактури за полуинтелигенти, полуидиоти, полухора. Рабфаковците произвеждат свои копия. „Мултиплицират се“, както обичаше да казва главният от тях, влюбен в тази сложна за него и подобните му чуждица. Произлезлите от рабфаците съставляват стадо ходещи машини, програмирани да не мислят, с изумително тесногръди и ретроградни разбирания за живота и обществените отношения. Затова не могат да прозрат, че зад слова като „мафия“, „бизнесмени“, „политически партии“, „демокрация“, „обществен договор“, „демокрация“  „глобализъм“ и т.н. се крие изкривената в злобна гримаса мутра на интернационалния комунизъм, запътил се към своето световно господство. Цитираните „термини“ са част от неговата настояща фразеология.

За кой път да подчертая: „Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите…“[3] „Комунизмът е тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“[4]

У нас вече близо седем десетилетия истинската интелигенция напълно отсъства. Неколцината оцелели що-годе читави нейни представители бяха купени отдавна или просто са прекършени. Останалата част, най-качествената, се крие, както в годините на най-ужасния сталинизъм. Физическото оцеляване не само на тази прослойка, а на почти цялото население, се е превърнало в общонационален спорт; нещо повече – в политика на битово ниво. Когато решат, ръководителите на алчночервената мафия могат да отнемат живот, препитание, дом – всичко. Няма бягство от това. Примери – хиляди! Освен това техните учители са им преподали отлично урока, че бедният не може да бъде кой знае колко активен и великодушен. Затова ги накараха да превърнат политическата репресия във финансова зависимост. Несъстоялата се справедливост или по-точно състоялата се несправедливост предизвика само разочарование и пасивност. Нищо, че разрешиха викането срещу велможите. Забелязахте ли: „разрешиха“, а не извоювахме си това изконно право.

Прав бе Петър Юхас, когато преди петнадесетина години прозря, че „най-лошото на комунизма е онова, което иде след него“. Но и той бе схванал процеса като завършен, което изкривява картината и води до погрешни заключения. Комунизмът е по-жив отвсякога. Неговите протагонисти не са помръднати. И никой не се съпротивлява, защото медиите лъжат, че комунистите вече не били такива. Били станали капиталисти, моля ви се. Че те и по-рано разполагаха с капитала, бяха държавни капиталисти. Само дето тоталитарната власт на единствената партия е скрита зад множество илюзорни политически маски. Мутрата, която се мъчат да спотаят зад тях си е старата, предишната. Съвсем разбираемо младите я различават трудно зад многото слоеве грим. А хората над 45-50 години, които не не я съзират, или не искат или се правят на слепи. Още преди точно 45 лазарника Джон Ленън изпя, че „е по-лесно да се живее със затворени очи“.

Защо не можем да се избавим от челичената хватка на другарите ли? Понеже сме сбирщина от страхливци, кой знае защо величаеща самата себе си с понятието „народ“! Отдавна говоря, че у нас няма мъже. Не изключвам и самия себе си. Захари Стоянов е определил това като „скръбно и свойствено на българина малодушие… Да поставим въпроса така: от хора трудолюбиви българи, хора работници, притежатели на различни имущества [а не „роби“], които през целия си живот не са лягали ни един път с празен корем; най-после, от хора женени, с тежки семейства, може ли да стане отчаян бунтовник в пълната смисъл на тая дума?“[5]

Да признаем: вече и „хора работници“ не сме. В репортаж от Либия чух как някакъв одрипавял арабин с автомат в ръка и с известна тъга осъзнава: силите на режима в Триполи превъзхождат разбунтувалите се хора. Обаче вдигна глава и гордо заяви: „Въпреки че са повече и далеч по-добре въоръжени, ще се сражаваме. Трябва да се плати цена за свободата, висока цена.“[6] Нищо че манипулират горките либийци. Кой съвременен нашенец е изрекъл подобни думи?[7] Защо да крием, че очакваме свободата, но някой друг да я извоюва и да ни я поднесе у дома наготово, на тепсия.

Ислямът все повече успява, защото е жив. Жив е, понеже е необходим във войната срещу християнството и за постигането на световно господство. В Египет и Тунис вече насъскаха мюсюлманите срещу християнското малцинство. Въпреки това не можем да отречем, че ислямът не се подчинява на фарисейските притурки към вярата, от рода на постулата за обръщането на другата буза. Исус е проповядвал любов, но не и малодушие. Със земния Си живот е доказал Своята Божествена сила. Той Се пожертва, но ние не следваме Неговия светъл пример. В такъв случай християни ли сме наистина или по-скоро езичници? Хем не обичаме врага си, хем не го и наказваме. Потвърждаваме, че сме „полу“. Достойни световни изследователи доказаха: едва около 20-25 на сто от записаното в четирите канонични Евангелия представлява автентичен преразказ на Христовото Учение и проповеди. Затова палестинецът или афганистанецът, взривили се сред тълпа от своите неприятели, имат стократно по-голямо основание да се наричат Хора. Ние предаваме самите себе си и обричаме на гибел или на имиграция своите, а не ТЕхните поколения.

Искам да кажа, че у нас почти нищо не може да бъде сторено. Тъй като т. нар. социализъм унищожи духовността и насади илюзорното и примитивно схващане за „равенство“. То не съществува в природата, камо ли в човешките общества. Ние сме несъвършени. Тогава как да изградим съвършена общност? Обаче тук всеки знае и може всичко, ала… на маса, а понастоящем и из т. нар. форуми в интернет, какъвто съществува и в тази медия. Малцина признават, че се намират хора, които са посветили живота си на познаването на истинската история, на социалното устройство и начините за неговата промяна и усъвършенстване ─ на политиката. Но не са станали „професионални политици“. С други думи, не променят убежденията и позициите си според текущата мода. Не следват изгодата, не се възползват от конюнктурата.

Населението, което наричам помашко, припознава като „бащи“ нищожества от рода на Тодор Замфиркьов ─ Живков, Иван Йорданович Костов, Симеон Сакскобургготев или Б.Б. „Народните маси“ нито веднъж не съзряха своя водач, а не „татко“, в лицето на шепата трезво мислещи, опазили що-годе чисти биографиите си в небивалата всеобща мръсотия на тоталитарния режим, до голяма степен позналите истината и доказалите своята жертвоготовност в името на българщината Личности.

Не сте ли се питали: Защо местното туземно население харесва Б.Б.? Отговорът е елементарен: след близо седемдесетгодишното „вкарване на ум“ с тоягата масовото съзнание е така промито, че вече се идентифицира с наподобяващата Алеков герой простащина на тази гримирана мутра. Б.Б. е олицетворение на съвременния българин, на т. нар. обикновен човек. Така, както по-рано беше Тато. В народната свяст припокриването между представата за лидер – „баща на нацията“ ─ и реалност, е почти пълно. Затова днес сме свидетели на такава на пръв поглед необяснима носталгия по Живков и живковщината. Извинете, но от години със своите скромни сили се опитвам да разбивам този фалшив, въображаем свят, оглеждащ се в кривите огледала на преобладаващото подсъзнание. Защото след близо половин век трупане на знание, сиреч на печал, съм наясно: властта може да бъде отнета от другарите или с техните насилствени методи, или с огромно като океан изборно мнозинство, което да залее и удави техните неизменни измами и фалшификации. За първото нямаме сили. Струва ми се, че и за второто. Понеже сме доказали, че сме

„хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

„Аз не зная! Аз не мога!“ ─ общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.“

Предвкусвам прииждащата, оцветена в алчно червено вълна от псевдо националистичен гняв. Неминуемо е. Вчерашните интернационалисти и техните наследници станаха върли патриоти. „Душа дават,… но не свойта душа… И секиму добро струва, само, знайте, за парата…“ Така е, защото:

„Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме…“

Няма да чакате дълго. Ей сега анонимни „храбреци“, треперещи пред началниците и жените си, ще добият кураж. И накокошинени, ще започнат да глозгат кокалите ми. Като не могат да бъдат вълци, поне да бяха чакали, а те са обикновени помиари. Поплювковци, лишени от остри зъби и яка захапка. Гризат като мишки… Поредните идиоти от мазетата на Държавна сигурност ще поискат да им покажа нещо несъществуващо – някакво мое „досие“, което се мъдри единствено в собственото им болно въображение. Нали ако другарите го имаха, досега щяха да са го развели като обвинение срещу различието? Стига толкова клевети и инсинуации!

Дотегнало ми е ченгета да твърдят, че всички журналисти били такива, инакви. Представители на други професии – също. Тези недоносчета на милиционерщината могат да обвинят и политическите затворници, които са работили зад решетките. Ще рекат, че са бачкали за комунистите?!… Става дума за влечуги, изпълзели знайно откъде. Те дори за миг не допускат да има други, не като тях, продалите се. Понеже самите са мръсници, искат да изцапат и всички останали. Колко точно ги определи съветският престъпен „гений“:[8] Те са „духless“ – съчетание от „дух“ и английската наставка за „липса“! Бездуховници, празни същества, православните езичници на посткомунизма.

Преди години на мое питане от Комисията „Андреев“ ми отговориха, че нямам досие – никакво, защото не съм бил разработван от службите. Нищо, че два пъти съм имал отказ за пътуване зад граница, единият – до Румъния?! Сега има Комисия „Евтимов“. Който иска и може, нека проверява не само там, а където иска, и да покаже. Обръщам се към „мераклиите“ на съответен щат: Другари мижитурки, не дължа никому нищо, най-малкото обяснения. Нямам никакви причини за срам или оправдание. Колцина могат да кажат същото? Кой каквото има за мен, нека го вади. А има ли наистина?…

Кому преча чак толкова? На агентурата на Братството – КГБ-ЦРУ-Мосад, респективно на ДС ли? Мен ме няма из големите по разпространение медии. Можех да бъда там, но не се продавам, като тези недовършени същества с претенции да са „българи“. Ние сме си виновни, защото ги допуснахме. Тези тахтаби прилазиха изпод нашите миндери и се възкачиха връз тях. Наместиха се и джафкат по поръчка, а ние ги търпим. Това са онези, чиито предци смениха националността на нашенци в Югозападна България и се стремяха да закрият държавата, като я присъединят към СССР. Потомците на национализаторите, „избавили“ българите от имот и духовност. Продължителите на гена и делото на убийците, на мъчителите, на съсипителите на нашето лично и национално достойнство, на богатството ни и на българщината.

 

Има ли изход и къде е?

 

С всичко това искам да кажа, че няма лесна рецепта, а ние не желаем обединение. Аз също, поне такова с всички и на всяка цена. Не искам да бъда с палачите на моето семейство и на най-здравата част от народа ми. Не говоря за редовите комунисти, на които признавам правото да участват, но известно време от по-задните редици. Онова, което причиниха с членството си в оная партия, говори красноречиво за техния морал. Участието им в законово призната като престъпна организация, каквато е БКП, издава тяхната склонност към корупция. Няма как да отречете – постъпването в партията заради кариерата, сиреч келепира, не е нищо друго, освен корупция. Затова нека си починат от разните строителства на „-измите“, чиито основни герои бяха. Да се покаят и да не се сърдят.

Единението може да стане единствено отдолу. Като се започне от улицата, квартала, общината и така нататък до върха. Не някой „парашутист“ от „центъра“ да диктува условията и имената на ръководителите. Всичко следва да върви по правила, които да бъдат приети пак отдолу нагоре. Например да включват естествената лустрация – членовете на БКП, БЗНС, щатните сътрудници на тоталитарните институции, ченгетата да не могат да влизат в ръководствата за определен период от време в зависимост от стъпалото в йерархията на болшевишкия режим, до което са се докопали. Хайде, опитайте да постигнете такова обединение. За него са необходими и финансови средства…

Аз опитах с Българската антиклеветническа лига. Мераклии имаше бол и то из цялата страна. Идеята взе да се материализира и дори да се „масовизира“, по израза на другарите. Когато опря до месечния членски внос – по 2 лева за работещите и по лев за учениците над 18 години, за студентите, безработните и пенсионерите – ентусиазмът спихна като спукан плондир. На всичко отгоре доказах, че не разбирам от хора и ето ─ една добра идея, превърнала се в организация, загина. За това спомогна и свалянето на тогавашното ми телевизионно предаване. Което ми напомня да не забравя: всякакъв опит за единение е загубен без широк достъп до медиите.

Тук някакви самозвани „гении“ предлагат „справедлива“ избирателна система, с която щели да надделеят над номенклатурната ламя. Да допуснем, че „системата“ им наистина притежава върхови качества. Но как ще достигне до съзнанието на хората? Тове те не обясняват. Може би смятат, че са над тези „прозаични“ неща. Нито споменават за някакви свои намерения за подмяна на „личния състав“. България прилича на бардак, в който момичетата не са сменени. Преоблечени са. Заменили са зелените тужурки и войнишките кепета с червени петолъчки по тях със сини полички, покрити с множество „европейско“ жълти пентаграмчета – древнобългарски слънчев символ, превърнат в знак на сатаната.

Та нали хората олицетворяват всяка система? Или възнамеряват да проведат курс за публични социално-креватни мажоретки, в който пенсионирани куртизанки ще преподават нови „демократични“ пози? Вярващите и мислещите хора са наясно: „… Не може… лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.“[9] Защото „крушата не пада далече от дънера“. „… Не наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.“[10] На вечната Божия и на изпитаната през вековете народна мъдрост местните кандидати да „оправят“ държавата противопоставят единствено своята… домашно призната „гениалност“. А истината е, че трябва да започнем на чисто – девиз, който една националболшевишка партия ми открадна.

Запомнете нещо, което е сигурно: „Нито една революция не може да успее, без организация и пари. Обикновено „угнетените маси” са в състояние да обезпечат малко от първото и нищо от второто. Но онези, вътрешните люде, които са по върховете, могат да уредят и двете.“[11]

Вижте само как мамят народите на Египет, Тунис, Либия. Скоро към тях могат да се присъединят хората в Йемен, по-трудно в Оман, възможно е дори в Сирия и Иран. Не изключвам даже Йордания, може би Бахрейн и по-трудно емирствата в Персийския залив, но не допускам Саудитска Арабия и Кувейт. Макар че знае ли човек…

Още преди близо четири години предупредих, че започва битката за Африка с главни участници Китай и САЩ. Днес сме свидетели на началото на разгара й. Важна причина за тамошните конфликти можем да открием в сухите статистически данни. През 2009 г. е постигнат своеобразен рекорд в производството на оръжия в световен мащаб и в разходите за въоръжаване. Според базирания в Стокхолм Международен институт за изследване на мира увеличението в обема на продукцията и продажбите е повече от 8 на сто в сравнение с предходната година. Спрямо 2002 г. – навечерието на Войната срещу Ирак, то е цели 59 процента! Близо 62 на сто от всички оръжия в света са произведени и продадени от челните 100 фирми, 45 от които са американски. Тридесет и три от тези компании са западноевропейски – от „мирна“ Финландия, Франция, Германия, Италия, Норвегия, Испания, Швеция, „неутрална“ Швейцария и Великобритания. Срещу произведените от тях продукти за убиване те са прибрали повече от 120 милиарда долара или около 30 на сто от стойността на всички продажби на оръжия през 2009 г. Десет от крупните оръжейни компании са азиатски, три от тях – от „малък“ и „миролюбив“, но постоянно вояващ Израел. Китай не е в списъка.[12] Не случайно от началото на тази година страната с най-многобройно население утроява своя военен бюджет. През 2009 г. приходите на Русия от търговията с оръжие също са се увеличили и то рязко. От 2001 до 2009 г. износът на най-голямата руска оръжейна компания  „Рособоронекспорт“ е нараснал цели 2,4 пъти![13]

Преди половин век, на 17 януари 1961 г., напускащият Белия дом президент на САЩ, еврейският републиканец Дуайт Дейвид Айзенхауер отправи следното предупреждение към американците: „На заседанията на правителството трябва да вземем мерки за защита срещу неправомерното влияние на военнопромишления комплекс, независимо дали то е преднамерено или не. Потенциалът на пагубно засилващата се тайна власт съществува и ще се запази. Ние никога не бива да позволяваме делът на това съчетание да застраши нашите свободи или демократичните процеси. Не бива да приемаме всичко за даденост. Само вниманието на осведоменото гражданско общество могат да наложат подходящи ограничения на огромния промишлен и военен отбранителен механизъм, съобразно с нашите мирни намерения и цели, та сигурността и свободата да могат да процъфтяват заедно.“[14]

Колко е актуално! Предназначението на всяка стока е да бъде продадена и употребена, та производството да продължи. Къде? Във въоръжени конфликти. Можете да ги наричате „революции“, никой не ви пречи. Но свържете производството и търговията с оръжие с добива и продажбите на петрол, с интересите на Израел и с крайната цел – единната световна държава. Дали ще й прикачите определението „комунистическа“, „фашистка“ или „демократична“, е без значение. Световната революция навлезе в Азия и Африка! И продължава на изток. За целта в Израел вече бе създадена „група за приятелство със Северна Корея“. Не бивало да се допуска „Пхенян да помогне на сирийците в изграждането на ядрен реактор“.[15] Затова – мир и дружба! Скоро двете страни може да установят и дипломатически отношения. Но не ми обръщайте внимание, аз съм известен като „разпространител на конспиративни теории“… Слушайте какво говори „Гоце“ Първанов. „Защото му го диктуват от Москва.“ Но не го гледайте какво върши. Особено, когато награждава Джеймс Уорлик.[16] Той е посланик на САЩ само до прага на президентската сграда…

След „революциите“ в Северна Африка ТЕ замениха диктаторите с правителства на „националното спасение“, съставени от министрите на диктаторите. В Либия то е извън страната, „в изгнание“. Но Джеймс Клапър, директор на националното разузнаване на САЩ, заяви пред Сенатската комисия за въоръжената служба, „режимът“ на Кадафи „ще надделее“ и „ще вкара Белия дом в налагане на нежелан контрол, носещ загуби“. Основанията му? Ами достатъчно е, че в резултат на либийския конфликт и затруднените доставки на петрол индексът Дау Джонс падна прекалено ниско! „Прехвърли психологичната бариера от януари“…[17] А в репортаж на “Euronews” съобщиха, че „бунтовниците са зле подготвени във военно отношение“, без да изяснят кой, защо и кога ги е обучавал.[18]

Впрочем дори да оцелее, според мен завършилият военна академия в Англия Муамар е лишен от бъдеще като управник. Просто печели време, за да защити богатството си, натрупано през годините на диктатурата. Тази привилегия му бе предоставена, защото майката на диктатора е стопроцентова еврейка от Алжир. Миналата година израелската телевизия “Chanel 2” интервюира втора братовчедка на диктатора, която живее в ционисткия „рай“. Тя обясни, че бабата и дядото на Кадафи по майчина линия били евреи. Живеели в Алжир. Имали дъщеря. След развода си бабата на Муамар приела исляма, но спазвала и юдейските обреди. Сиреч била дьонме. Според юдейския религиозен закон Халака, действащ в държавата Израел, Кадафи е евреин.[19] Напоследък някои ционистки медии дори изразяват предположения, че Муамар Кадафи ще намери убежище в… Израел. Нещо повече, списание „Израел днес“ направо отсъди, че „като евреин и според израелския Закон за правото на завръщане Кадафи е длъжен да имигрира в Израел. Дори всички други страни по света да му откажат да влезе в тях, Израел по закон ще бъде длъжна да приеме Кадафи. По време на [споменатото] интервю водещият се пошегува: „Сигурен съм, че в Израел ще се намери някоя местна управа, която ще бъде щастлива да включи бившия президент [на Либия] в своите редици.“ [20]

Нали знаете общовалидния принцип на Братството: което е полезно за нас, е положително; нашите диктатори са добри диктатори. Затова постъпват с народите в арабския свят точно както тук преди повече от 21 години. Хранениците на Живков го смениха на върха и го оставиха да си довърши старините в охолство. Без да докоснат откраднатите от него милиарди в задграничните сметки на семейството му. Сега дори някогашният му слуга Георги Панков, министър на химията и посланик в СССР, признава, че Тато „имаше личен фонд на генералния секретар около 2 милиарда долара в западни банки“.[21] Иначе казано: Кам ви парите, другари анонимни „революционери“? Още ли вярвате в умишлено насажданите от Ленин заблуди за нищожната роля на личността в историята? Вие бийте самара, викайте срещу Паметника на Съветската армия, както кучето лае срещу луната. Внушавайте, че „главните виновници“ са прислужниците ─ „Гоце“ Първанов, Б.Б., Костов, Виденов, Симо… Пък алчно червената номенклатура ще се кикоти. И потънала в охолство, ще продължи да ни търкаля към пропастта. Вашият начин го виждаме. Оттеглете се, за да не пречите. Иначе наесен пак ще „избирате“, а след това ще плачете като вдовици…

Защо не ставаме? Предлагам пример, който съвсем не е частен случай. Синовете на мой далечен познат от номенклатурно семейство под средното ниво, когото не бях виждал от години, работят в „ЛУКойл“ – България. Баща им се похвали, че без да са завършили висше образование, всеки от тях получава чисто по около 3000 лева месечно. Как ще накарате тези младежи да тръгнат с вас? Имате ли представа колко много са те в големите градове? „Белите якички“ от банки, застрахователни дружества, външнотърговски фирми, други крупни и средно големи компании, за които системата е прекрасна. Братството първо изтри вярата от умовете на родителите им и я замени с марксисткия постулат, че битието определя съзнанието. Нататък нещата са необратими. Защото в малките градове и селата почти не останаха млади хора. Те са или част от споменатия материално задоволен „елит“, или съсипват живота си по строежите на посткомунизма или бягат на Запад, където и миячът на съдове е по-добре заплатен от тукашния висшист. Който може, нека ме опровергае. Ако съм прав, какво следва? 

Има и още нещо, което, струва ми се, е в кръвта ни. Прекалено дълго ние, балканските българи, не сме имали своя национална организация. Цели поколения са били възпитани в краен индивидуализъм, сиреч егоизъм. „Понятието „държава“ е най-отвлечено в съзнанието на българина. Той се намира или над нея, като някакъв азиатски деспот и разполага с всичките й средства, или пък е под нея като роб и очаква всичко от държавата.“[22]

Тази констатация е направена в епоха, когато четири идеологии, финансирани от един и същ център, налагат държавата като вся и всьо. Да припомня, че през 1933 г. Сталин обявява началото на Втората петилетка, Хитлер – Новия ред, Рузвелт – Новия курс, което си е почти същото като предните двама. Накрая – Мусолини, следващ идеологията на фашизма, разработена пак от еврейски умове. Твърде харесваната у нас еврейска публицистка Хана Аренд посочва: „Трудно можеше да се намери еврейско семейство [в Италия], без най-малко един член на фашистката партия, понеже в продължение на повече от двадесет години евреите… се събираха във фашисткото движение. Тъй като постовете в държавната администрация бяха достъпни само за негови членове.“[23] Това не представлява ли корупция? Същото като тук под властта на комунистите.

Произлязлата от богато еврейско семейство съветничка и любовница на дуче Маргерита Грасини, която на осемнадесетгодишна възраст се оженила за доста по-възрастния от нея юрист Чезаре Сарфати, до голяма степен помогнала при оформянето на идеологията на фашизма. Наричали Маргерита Сарфати „еврейската майка на фашизма”.[24] В своята прочута биография на Мусолини тя пише: „Няма никакво съмнение, ча ако комунистите имаха добър лидер, те щяха да спечелят на своя страна огромни маси от трудещи се и работници… Не отивам толкова далече, за да заявя, че в Италия диктатурата на пролетариата щеше да издържи дълго. Под натиска на материалните условия на народа тя навярно щеше да „се удави в море от кръв.”[25] Което не й пречи да признае, че главните болшевики високо ценели „реализма” на Мусолини, как той „държал на подчинението”. „Ленин”, подчертава фашистката Сарфати, „знаеше това и отбеляза: „Мусолини? Огромна загуба е, че той ни напусна. Той е силен човек, който би отвел нашата партия до победа.” Това бяха неговите думи, с които се обърна към делегация на италианските социалисти, които през 1919 и 1920 г. посетиха Русия. Троцки се изказа в същия дух: „Загубихте вашия коз; единственият човек, който можеше да извърши революция, бе Мусолини.”[26]

Най-справедлив, понеже е бил по-осведомен, е американският равин Хари Уетън. Той отсъжда: „Използвам термина фашизъм, като в него включвам нацизъм и комунизъм… Наивните американци вярват, че онова, което се случи в Съветска Русия, нацистка Германия и фашистка Италия, не ще стане тук. Това е илюзия: онова, което се случи там, вече става тук; ние вече сме затънали до гуша в държавен капитализъм и фашизъм. De te fabula narratur! (Историята се отнася за вас!)“[27]

Едно и също навсякъде. Разбирането му е въпрос на освободено от догми съзнание и ерудиция. А по същото онова време български народопсихолог заключава, че ние сме извън масово утъпквания коловоз – държавата ни е чужда. Което издава, че отдавна сме встрани от световните тенденции. Тогава за добро. Какво се промени, че толкова много българи прегърнаха садистичната тоталитарна практика на комунизма? А сега още повече с тъга си спомнят за времето без свобода, но със сигурен комат – вярно, наквасен от сълзите на хиляди невинни мъченици, до един неканонизирани…

 

Истината, цялата истина и нищо, освен истината

 

Втората уговорка е, че Бог ни е завещал: „Не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.“[28] Интернационалният елит се уповава на късата памет на хората по света, на тяхната естествена склонност по-лесно да възприемат видимото и доброто. Обаче с изтичането на давността за секретност на архивни масиви истината блясва с ослепителна светлина. Единственият начин за нейното по-нататъшно затъмняване е все така да бъде укривана. И тук изниква ролята на медиите.

Днес най-сетне става ясно нещо, което бе осъждано като налудничав израз на „конспиративна теория“. „Убиецът на Робърт Кенеди е бил програмиран да застреля политика в нещо като версия в реалния живот на филма „Манджурският кандидат“, съобщи лондонският всекидневник „Телеграф“. „При ареста му Сирхан, 24-годишен палестинец, крещеше: „Направих го заради моята родина!“

Той си водел дневник, в които подробно разказвал за своята омраза към Кенеди, заради неговите обещания за военна помощ за Израел година след Шестдневната война в региона. Сега адвокатът на Сирхан твърди, че той е бил програмиран да застреля политика. За целта е бил хинотизиран. Бил Пепър, нюйоркски адвокат,… настоява, че клиентът му е бил „програмиран под хипноза“.

„Сирхан е бил принуден да премине през процес, включващ хипноза и обработка с химикали“, твърди Пепър, който е квалифициран защитник по тежки криминални дела още в Англия и Уелс… „Някой, някаква групировка или някаква агенция е сторила това“, заяви той. Запитан дали правителството на САЩ е било отговорно за това, той отговори: „Може би.“…

„Знаем, че не Сирхан изстреля смъртоносните куршуми“, заяви той пред „Дейли Телеграф“. „Свидетели признават, че той не е бил на подходящото място за това. Бил е там само за отвличане на вниманието…“[29] Повторение на мита за единствения „вълшебен куршум“, уж изстрелян от Лий Харви Осуалд, който ликвидирал брата на Робърт, президента Джон Кенеди.

Самият Сирхан Сирхан, който вече е на 66 години, проговори. Той надълго и нашироко обясни, че „не си спомня да е убивал Кенеди или петте други жертви в кухнята на хотел „Амбасъдър“ в Лос Анджелис“.[30]

Има нещо гнило на този свят. Дали тукашните дьонмета няма да ми припомнят, че отдавна са ми лепнали етикета „антисемит“, макар да не знам що е това? Но съм готов да го нося, редом с Каравелов, Ботев, Алеко и Вазов; с Шекспир, Достоевски, Чарлз Дикенс, генералите Уилям Шърман и Джордж Патън, Джордж Бърнард Шоу, Хенри Форд, Махатма Ганди, Чарлз Линдбърг, Жан Пол Сартър, Марлон Брандо, Гор Видал, Микис Теодоракис, Райнер Вернер Фасбиндер; с евреите Барух Спиноза, Рихард Вагнер, Езра Паунд, Бенджамин Фрийдман, Алфред Лилиентал, Александър Солженицин, Боби Фишер, Оливър Стоун, Мартин и Чарли Шийн…

Съвсем наскоро бягащият от шведските власти основател и собственик на странната, меко казано, интернет-медия „УикиЛийкс“, странстващият австралиец Джулиън Асанж обвини журналисти в „антисемитизъм“. Като не намира друга упора, я търси при своите създатели в израелските тайни служби.“ „Ценим силната подкрепа от страна на евреите…“, писал Асанж.[31]

 Малко преди това от световно известната уж френска модна къща „Кристиян Диор“ шумно уволниха английският модист Джон Галиано заради… „антисемитизъм“.[32] Градският прокурор на Париж побърза да се сложи на ционисткия режим и обяви, че ще изправи шивача пред съда. Той трябвало да отговаря пак за… „антисемитизъм“?! Галиано е заплашен от шест месеца затвор и глоба в размер на минимум 22 500 лири стерлинги.[33] А той е само един крояч! Представете си, ако бе политик например…

Да бе изрекъл нещо срещу самите французи, англичанинът щеше да бъде подминат с галски хумор и снизхождение. Обаче той сгреши (но не съгреши) и си плаща в един юдейски свят. Кой твърди, че не живеем в условията на Pax Judaica? Това даде справедливо основание на английски читател да заключи с горчивина: „Свободата на словото е прекрасно нещо, поне така беше, докато разполагахме с нея. Всеки си спомня дните, преди да предадем нашите граждански свободи, за да се присъединим към Европейския съюз.“[34]

Никой не обяснява защо бившият лидер на т. нар. крайна десница във Франция Жан-Мари Льопен бе толкова сатанизиран, а сега дъщеря му, която го смени и ще се кандидатира за президентка, събира повече подкрепа от самия “sale juif”[35] Никола Саркози?[36] Но това вече не тревожи тъй „съвестните“ и „загрижени“ за “световната справедливост“ западни „демократи“. А нещата са много елементарни. „Националният фронт“ е овладян, гневът на неговите членове и симпатизанти е насочен, накъдето трябва. Все по-западащият левичарски лондонски вестник „Обзървър“ безсрамно разкри: „До неотдавна крайно десният  “Front National” на Жан-Мари Льопен беше политическото лице на антисемитизма във Франция. След като неговата дъщеря Марин стана лидерка, партията се отдалечи от историческия ревизионизъм и се вторачи във френското мюсюлманско население.“[37]

Излиза, че историята е написана веднъж завинаги и не подлежи на ревизия!? И никой не споменава кой и защо създаде исляма.[38] Спестяват истината за това. Дали, за да не обидят мюсюлманите по света – повече от милиард, или защото така трябва? Само у нас се намери един червен боклук с бакалско фамилно име и идентичен манталитет, който „демократично“ предложи да бъде ликвидирана свободата на словото. Този екскремент на милиционерщината, когото имах нещастието макар и бегло да познавам, изтръска от интестинум красума[39] си: „… Целият цивилизован свят настръхва, като чуе за антисемитизъм или за всякаква дискриминация по етнически и полов признак. У нас още не се вълнуват толкова… Даже „умереният антисемитизъм” се смята за нещо правилно.“[40]

Идиот![41] Една американска лесбийка (от боята) и някакъв полски хомосексуалист му пригласяха. Онази, отвъд океана, взе да пищи като настъпена пришка: „Висш фашизъм!“ Като североамерикански СС „Ивайло“ тази жена-мъж си служи с каламбури и навежда на несъстоятелни асоциации: „Джон Галиано ─ висша мода ─ висш фашизъм!“[42] Никой не прошепна, камо ли да извика „Висш комунизъм!“.

Обратният Януш Паликот е срамът на Сейма.[43] Благодарение на Komitet Żydów[44] този негодник е яхнал партийката „Съвременна Полша“ и сега връща жеста. В знак на благодарност декларира, че ще защитава евреите. „Симпатизантите на партията искат кръстовете да бъдат премахнати или да висят редом със звездата на Давид, като така опитат да отслабят силата на църквата… Януш Паликот, лидер и основател на партията, призова звездата на Давид и символите на другите религии и църкви да бъдат окачени върху националния парламент.“[45]

Само че онези край Балтийско море не са мекушави българи. Сигурен съм, че или педерастът Паликот ще избяга в Израел, или скоро ще бъде линчуван. Готов съм да се обзаложа. Те и комунетата не вървят много-много там. За разлика от нас, полски антикомунисти, сред тях убитият президент Качински, извадиха агунтурното минало на Лех Валенса – агент Болек.[46] Провалиха се и опитите на „бащицата на „Солидарност“ да излъже, че досието му било изфабрикувано. Днес почти никой не му обръща внимание. Тук ченгетата са на почит и са навсякъде. Causa finita…[47]

По същото време светът каза „Не!“ на Израел. Мащабно допитване до световното обществено мнение показа, че ционисткият „рай“ е „сред най-непопулярните страни“ на земята. „Само на Иран, Северна Корея и Пакистан се гледа по-негативно в анкета на Би Би Си.“[48] У нас никой не обели дума за това. Тук сякаш живеем на друга планета. Имаме бакални журналя… „Бизнесмените“ ни са все комунисти, родствено и с делата си свързани с борбата против… бизнеса. При това все евреи надничат иззад кесиите им. Израелци командерят и ченгетата ни. Отношението на израелското посолство към гласуването е истинският нашенски изборен лакмус. Докато светът се пробужда…

Обаче забележете популистката изящност, с която Интернационалът обръща нещата: „Французите искат друга политика, желаят да имат истински избор на втория тур (на президентските избори): изборът между един национален проект и глобалитски проект, какъвто представят и Никола Саркози, и Доминик Строс-Кан[49] или Мартин Обри.“[50] Забелязахте ли – „национален проект“! На нас явно такъв избор не ни е позволен. Пък и тук русофилите и американофилите, сиреч българофобите, са тройно повече от всички запалени по американската култура във Франция през петдесетте и шейсетте… Казват, че с печал в гласа цар Борис ІІІ заключил: „Министрите ми англофили, дипломатите – американофили, военните германофили, народът – русофилски настроен, май аз съм последният българофил…“

Знаете ли, че преди дни американският министър на земеделието Том Вилсак обяви, че патриотизмът е селска работа. Както и военщината. „Военната служба е важна за селяните. Родината е важна и патриотизмът са важни за тях.“[51] Дали това не е поредното внушение на някой глобалист? Нищо подобно, така бе и у нас. Казваха, че ако не е ходило войник и не се върнело от казармата поне с една нашивка на пагона, никое селско момче не може да се ожени сполучливо. Основната маса от мобилизационния и доброволческия корпус по време на войните от 1913–1918 година е бил набиран от селата.

Схващате ли накъде бия? Като отнеха земята от хората, комунистите унищожиха най-масовата, най-независимата, следователно най-свободната и патриотична средна класа. Онази, която със своя вроден консерватизъм най-трудно се литкаше по разните временно модни „изми“. Днес говорят за заника на селото. Ами кой го ликвидира? ТЕ! С този свой ход само за половин век другарите изпълниха най-антибългарската задача, поставена им от Интернационала – обезбългариха България. Кой тъпанар допускаше, че някой някога ще се върне към ралото и воловете? Докато за втори път ограбваха хората ─ „в реални граници“, партийните секретари и председателите на ТКЗС-а заемаха поза „стомна“ и не криеха подигравките си. Те вече бяха стигнали 90-ия метър в бягането на 100, докогато безпартийните още чакаха стартовия сигнал. Партията бе подарила на текезесарската номенклатура селскостопанските машини. Тъй като те по природа (произход) са тъпи, отучени да мислят и са изумително мързеливи, не успяха да се възползват от поредната предоставена им привилегия, задълбочила неравенството. Земеделието и животновъдството залиняха и са пред приключване.

Пропагандата свърши останалото. Дори споменът за онази България, която през двайсетте и трийсетте е доставяла една трета от зеленчуците и плодовете в Европа, е изтрит. Днес, под ръководството на наследниците на онези ликвидатори на България и на техните посредници ог псевдоопозицията, „патриотично“ внасяме от чужбина дори подправките. Малцината настоящи „фермери“, без изключение, произхождат от средите на номенклатурата, значителна част от тях – от градската. Какво му е патриотичното, къде е патриотизмът? И какво спечелихме от глобализма на чисто комунистическата организация Европейски съюз? Европа става все по-социалистическа. Няма разлика между това и някакво имагинерно „социално“.

Това ни причини Братството, но и ние го допуснахме. Докато се борехме с тотемите на комунизма – мавзолеи, паметници, релефи, докато изпускахме парата на справедливия обществен гняв по площадите на „митинговата демокрация“, както се изразяваше другарят Живков, като пладнешки разбойници, каквито всъщност са, другарите отмъкнаха парите и всичко що-годе чинещо, останало от труда на народа. Поне да го бяха използвали като капитал, а те го превърнаха в безвкусен парвенюшки лукс.

Едва две седмици след 10 ноември 1989 г. сам техният „новопокръстен“ вожд Петър Младенов изрича следното“ „Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае!…“[52] Няма ги, изчезнали са в сейфовете и джобовете на номенклатурата. По онова време все още предстояха най-малко две вълни на голямото разграбване. А тук се намират момчета и момичета с подстригани умове, за които няма значение кой какъв е бил. Е, щом искате така, ТЕ ви поднесоха ТЕхния вариант на „свобода“ и „демокрация“. Сготвиха ви. Ликувайте!

 Разказаха ми как в средата на осемдесетте години на миналия век тогавашният министър на финансите Белчо Белчев признал пред някаква секретарка, чакаща парафа му, че до 9 септември 1944 г. България е била на пето място в света по обхват и сигурност на пенсионната си система. „Когато остарееш, няма да имаш пенсия“, обяснил другарят Белчев на младата жена. Всичко се е знаело и е известно. Само детайлите могат да ГИ смутят, но за кратко…

Старият Льопен, беше казал, че „газовите камери на нацистите са измислица“ и „нищожна подробност в човешката история“. Няма да коментирам дали това е вярно или не. Имам издадена книга по темата ─ необорима.[53] Истината е доказана от експерти и то с емпиричните и безпристрастни средства на науката. Само последователите на новата религия холокостика вярват в обратното. И срамят българите с полагане на венци пред паметните плочи на лъжците, както стана на 10 март. Действително, днес милионите „библии“ на холокостиката се мъдрят навсякъде по щандовете на книжарниците. Още повече мърсят интернет. Докато „Докладът на Фред Лойтър“[54] – най-добрия американски специалист по изпълнение на смъртни присъди с отровен газ, и останалите солидни научни доказателства за „измамата на ХХ век“[55], като например лекциите на австрийския инженер-химик Гермар Рудолф,[56] провел задълбочено изследване в Аушвиц, са инкирминирани на много места в уж свободния свят…[57]

Ето ви го новият-стар фронт на противопоставяне: националният интерес срещу глобалния. Кой представлява втория? Банките или банкерите; промишлеността или индустриалците; търговията или предприемачите; културата или интелигенцията…? Има ли смисъл да продължавам? Нещата са опаковани в мъгляви понятия. Потъналите в грижи за насъщния „народни маси“ нито имат време, нито достатъчно образование и желание, за да се опитат да прочетат какво пише на истинския етикет, скрит зад фразеологията на глобалното доктринерство. А текстът гласи: Нов световен ред! Няма мърдане, погледнете мотото на тази статия. Предлагам кратко видеодосвидетелство.

Всъщност можете да се запознаете с откъс от интервю на американския патриот, влюбения в свободата Алекс Джоунс, с покойния Еърън Русо. Вече съм писал за богатия евреин Русо, навярно роднина на Фидел Кастро – две разклонения на богатата испанска юдейска фамилия Рус. След като притежаваше нашумял нощен клуб, в който гостуваха такива звезди на рока от шейсетте и седемдесетте, като “Led Zeppelin”, “The Who”, Janis Joplin, “The Grateful Dead”, “Iron Butterfly” и “Jefferson Airplane”, Русо стана продуцент на друга знаменитост ─ Бет Мидлър. Спечели наградата Emmy за музиката към филма „Розата“, посветен на Дженис Джоплин, с участието на Мидлър. Продуцираше филми, най-известният от които е „Смяна на местата“ на известния режисьор Джон Ландис с Еди Мърфи, Джейми Лий Къртис и Дан Ейкройд.

Когато се захвана с политика и започна да изобличава новия световен ред, му „вдигнаха мерника“. В документалния пълнометражен филм „Америка: от свобода към фашизъм“ разкри зловещата истина за Системата на Федералния резерв и стремежа на интернационалния елит към световно господство. И му видяха сметката. За шест месеца почина от рак…

Няма нещо, казано от Русо, което аз по-рано да не съм разгледал в книгите си. Но той бе американец, при това от еврейски произход. А нашенецът не вярва на своите. За чужденците той е „винаги готов“…

Предупреждавам, че това не е „зрелище“ за разни „фили“ с промито съзнание. Правя го добронамерено, за да им спестя терзания, ако въобще са способни на такива чувства.

На останалите: Приятно гледане. И, моля ви, мислете.

 

     Следва.

 

П.П. След трагедията в Япония – навярно най-подредената държава в света с най-дисциплинирания народ, може би всички злободневни теми ще започнат да изглеждат далеч по-незначителни, а някои представители на Братството ще започнат да изтрезняват. Макар да се съмнявам. Човешкият егоизъм не познава граници.

Най-страшното след катастрофата е изместването на ъгъла на земната ос спрямо слънцето (промяната на прецесията). Този нов наклон на планетата води и до друга нейна орбита. Ние живеем на своеобразен космически кораб, обаче от невежество и надменност не можем да приемем, че няма как да сме единствени, уникални, в безкрая на вселената. Според мен споменатата промяна в земната орбита, а не човешка дейност, е причината за климатичните изменения. Подобни катаклизми са довели до изчезването на предходни цивилизации. Някои от тях са описани в най-древните български източници отпреди близо 3000 години.

Не по-малко ужасна е и потенциалната ядрена катастрофа. Крайно време е онези, които поддържат особени контакти и познават неизчерпаемите природни източници на енергия, с които Бог е дарил човечеството, да престанат да се изживяват като господари на света и да допуснат тяхното използване. Дали егоизмът и силите на мрака ще надделеят над любовта и здравия разум?

Катастрофата в Чернобил беше резултат от човешка грешка, причинена от бързане поради повсеместния страх. Онзи непознат на по-младите ужас, който господстваше в съветската система, в т.ч. и у нас. Трагедията в Япония е Божие предупреждение. Господ ни показва колко сме нищожни в своите амбиции, емоции, стремежи. И ни напомня, че имаме друга мисия тук, на земята.

Човечеството е изправено пред решаващ избор. Ако не се откаже от егоизма си, може да се подреди до динозаврите, а идни поколения, ако изобщо ги има, да гадаят за неговото съществуване така, както ние за атлантите.

 

 

Предните части на тази поредица можете да прочетете тук:

 

Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация  • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред

Част ІІ Редуцирането на християните  • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение

 Част ІІІ Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала   • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред

Част ІV Демокрация ли? Що е то?   • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът

Част VІ Защо продължаваме да се лутаме като освободени роби?   • България живее в някаква шантава епоха • Този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света

Част VІІ Реставрация? Не, комунизмът не е помръдвал   • Май наистина не сме народ • Гърците поне имат Микис Теодоракис