За морала на комуниста или как се наливат основите…

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

„И ще узнаете истината, и истината ще ви направи луди.

Сега, когато вече сте луди, нека ги забием!”[1]

КАК СЪДЪТ МИ ЗАБРАНИ ДА БОЛЕДУВАМ

У нас осъждат за… цитат За д-р Тренчев и неговия платен „антикомунизъм” Как съчетанието „синдикалист-бизнесмен” обижда негово нищожество баш подкрепаджията Свобода на словото? Тя яде ли се?

Един „български” съд ми забрани да боледувам. Ако се усмихнете с мисълта, че четете фейлетон, грешите. Такава е нашата правна действителност. Или пък може би съдиите са си въобразили, че са богове?…

Нека обясня, че през юли миналата година Костадин (Константин) Тренчев ме осъди да му платя 15000 лева заради… цитат в моя книга. Навярно е „беден” и дири начин да преживее, та е опрял до мен и семейството ми.  Затова обжалвам.

Първото дело бе насрочено за 19 февруари т.г. Обаче за зла участ и адвокатката ми Елка Стоева, и моя милост се оказахме болни, което е доказано със съответните документи. (В моя случай, да не дава Господ, лежах в болница и то благодарение на др. Тренчев. Сега обмислям дали да му заведа един тлъст иск, задето съсипа здравето ми.) Обаче на споменатата дата юристите, наметнали тоги, отсъдили, че повече нямам право да отлагам делото по здравословни причини. С други думи, ако ме блъсне кола, пепел ми на езика, или бера душа, делото ще се състои. Може да умирам, не се зачита. Нямам право. На 30 април трябва да съм здрав и на линия. Така е разпоредил І-и състав на Софийския апелативен съд с председател Ирина Петрова и членове Велислав Павков – докладчик, и Б. Йовкова. Няма Бог, има съд?! Нищо, че този път аз съм ищецът и нямам интерес от безпричинно отлагане… Освен това, ако адвокатката ми е болна, делото пак ще се проведе. Няма значение, че по този начин ме лишават от законното ми право на защита. „Така сме ний, така поглеж…”, както е казал поетът. Европейци ли? Ето какво представлява правосъдието по български. А знаете ли, може би съдиите не са виновни. Решението е на законодателите, на онези „умници” в Парламента?! Точно така се оказа…

ТЕХНОЛОГИЯ НА БЕЗЗАКОНИЕТО

Константин (Костадин) Тренчев наистина ме съди за цитат. Ще речете, че не е възможно. Напротив, (Народна) република България е страната на болшевишките чудеса. Моя милост не е първият, отведен пред олтара на Темида, защото е дръзнал да се позове на публикация на другаа публикация. Навремето първи пострада вестник „24 часа”. Осъди го също една от правоимащите, каквато безспорно бе другарката Ева Таджер, по онова време съпруга на парламентарния гаулайтер Йордан Соколов. Друга тема е, че свързаният с ДС бивш кадър на ЦК на ДКМС Соколов, познат и като Момата, бе командирован от партията-майка в СДС. А самата му „другарка” е била секретарка по идеологическите въпроси на първичната партийна организация на БКП в някогашния Висш химикотехнологичен институт.[2] Понастоящем съдят и пазарджишки вестник, защото „си позволил” да публикува писмо на читател?!

В моя случай другарят социалист Тренчев се е засегнал от следния текст, поместен на стр. 69-70 от излязлата през 2003 г. моя книга „Сянката на Цион”, част ІІІ, том 2: „Пък и след „демократичните промени” кои станаха масони”? Все комунисти и свързани с техните мрачни тайни служби лица: назначеният за шеф на „Мултигруп” Илия Павлов, неговите „съветници” Стоян Денчев и министър Димитър Калчев, историкът Андрей Пантев, вечният Гиньо Ганев, Николай Камов – член на Клуба на билдербергите, Иван Сарандев, Петър Горновски, тайните милиционери Цвятко Цветков, бивш заместник-началник на Шесто управление на Държавна сигурност, Петър Калпакчиев от „Кинтекс”, явният милиционер Емил Кюлев, свързаните с тях кмет на столицата Стефан Софиянски, псевдосиндикалистът Константин Тренчев, юристът Асен Ошанов, Димитър Недков, д-р Спас Спасков…

В книгата ми следва номер на бележка, която се намира под линия в края на страницата. Тя гласи: „Вж. „Зидари по български” към „Разкритите масонски тайни” от Валери Ценков, сп. „Тема”, брой 49 (62), София, 9 – 15 декември 2002 г.” Това е източникът, на който пунктуално съм се позовал.

Както писа лично до Тренчев моят приятел, политическият затворник № 1 на България и № 3 на Европа Янко Янков, професор по право: „… Вие сте предявил искова претенция срещу г-н Г. Ифандиев затова, че той изписал думи, относно които самият той изрично е посочил, че са цитат от съответен информационен източник, без преди това или поне в същото време да сте предявил искова претенция срещу първичните разпространители или автори на въпросния писмен текст.

Така в случая може би ще Ви се наложи да дадете декларативен правнорелевантен отговор на въпроса: „Дали между Вас и автентичните автори на въпросния текст не съществува задкулисна, преднамерена и злонамерена уговорка те да разпространят един неверен и укорим по своето съдържание текст, за да можете впоследствие именно благодарение на тях Вие да се обогатявате чрез искови претенции срещу всеки, който си позволи наивността да се позове на въпросния появил се именно благодарение на Вашето хрумване или съгласие текст?

Не би – Тренчев не съди първоизточника, опазил ме Бог да поискам това. Не съди и вестник „Шоу”, който в броя си от 10 юли 2008 г. три пъти го е посочил като масон.[3] В това му качество е споменат и в други публикации. Някъде – косвено, като член на т. нар. Малтийски орден. Става дума за официално представяното като католическо образувание – Ордена на свети Йоан от Йерусалим, който навсякъде по света, а често и у нас, е приеман като масонска ложа.[4] Въпреки че Тренчев се самоизтъква като предан източноправославен, членува в нея. Съчетанието от двете – по-точно от трите: масон, католик и източноправославен – е симптом на верска шизофрения. Ала подобни материали в печата не засягат синдикалния патоанатом. Само моя скромност е в състояние да го обиди и то като се позовава на съответните източници?! Дали пък съдът не е разбрал, че ме е осъдил за цитат? Ако това е така и то след като всички публикации му бяха предоставени и след разпита на свидетелите, значи бавно развиващи се са намерили подслон в него.

СИНДИКАЛИСТЪТ КАТО ЧЕНГЕ

Към посочения цитат съм добавил, че „след демократичните промени” масони станаха все комунисти и свързани с техните мрачни тайни служби лица”. Има ли право лечителят на трупове да се обижда? Да, ако докаже, че всичко това е обидно. Успее ли, ще поискаме всички управници, „бизнесмени”, почти всички културтрегери, спортисти и медийните шефове до един да се махнат. За да не обиждат с присъствието си обществото. Да видим имал ли съм основание да напиша горните твърдения, от които тъй силно се е докачил „деликатният” бивш патоанатом?

През 1992 г. във всекидневника на СДСДемокрациянародният представител Едвин Сугарев обнародва поредица, посветена на Константин Тренчев. Тя бе озаглавена „Синдикалистът като ченге” и съдържаше факсимилета от декларацията за сътрудничество на МВР, подписана лично от баш подкрепаджията, както и от негови доноси. Върху един от документите, съответно коментиран от Сугарев, има резолюция Тренчев да бъде ползван и от VІ управление на ДС. С този донос тогавашният ученик във Френската езикова гимназия в Стара Загора е съсипал съдбата на семейството на своя съученичка.

По време на едно от заседанията на Софийския градски съд по иска си срещу мен Тренчев твърдял, че е осъдил Едвин Сугарев за клевета. Полуистина. Осъдил го е на първа инстанция. При обжалването липсва делото и каквато и да е вписана присъда. Няма ги в съдебния архив и в съответните книги. Което означава, че синдикалният доктор или докторът синдикалист е оттеглил иска си. Полуистината се превръща в чиста лъжа!

Миналата година бившият конфедерален секретар на синдиката, основател и пръв главен редактор на всекидневника „ПодкрепаПламен Даракчиев заяви в интервю, че лечителят на покойници, е променил името си. Става дума, че патоанатомът е проверяван от комисията по досиетата под името „Константин Димитров Тренчев, а всъщност рожденото му име е Костадин. Смени го официално някъде през 1991-92 г.” Цитирам дословно публикацията, озаглавена „Тренчев си покри досието, като си смени името”.[5] В интервюто Пламен Даркачиев разказва как през 1989 г. някакъв прокурор го разпитвал. И когато Пламен не поддал, онзи „му се присмял с аргумента, че Коцето е сътрудник на ДС… Накрая ми каза и агентурното му име – Павлов.[6]

По-нататък Даракчиев разказва как обсъдил тази тема със самия Тренчев. Той не отрекъл. Цитирам: „… Направи уговорката, че е помагал на милицията…[7] О.р. подп. Цанко Димитров, бивш заместник-началник на Икономическия отдел при РДВР – Видин, твърди, че агентите на МВР, включително и на Криминалната милиция, са били ползвани и от всички управления на Държавна сигурност. Въпрос на ситуация и на желание на оперативните им работници…

Във водени от мен телевизионни предавания Янко Янков и Николай Колев-Босия са признавали, че Тренчев е ченге. И двамата свидетелстваха за това пред съда. Вписано е в протокола от делото. Съдийката Желявска, прочута като поръчкова, отхвърли показанията им. А в интервюто с Пламен Даракчиев вестник „Шоу” го предизвиква: „Но все пак миналата година д-р Тренчев бе проверяван по закона като кандидат за евродепутат и не излезе нищо?” И Даракчиев обяснява: „Да, така е. И аз съм учуден. Говорих с доста познати, тъй като досието му е един вид публична тайна. Един от тях направи предположението, че е проверяван в базата данни с имената Константин Димитров… Така че агент „Павлов” с име Константин няма. С Костадин обаче – има. Имам част от досието му, а вероятно го имат и други хора.[8]

Ето защо наричам синдикалиста Константин (Костадин) Тренчев. Освен това знам кой е онзи милиционер, който при влизането си в кабинета на началник на националната полиция е намерил делото на агент Павлов в служебната каса. И то е било с името Константин. Просто са го укрили, защото продължава да им върши работа. Нали през юли миналата година интервю на седмичника „168 часа” с последния заместник-началник на Шесто Цвятко Цветков завършва с въпроса: „Има ли откъсване от службите?” И следва категоричният еднозначен отговор: „Не!

Любопитно е, че със заявление до съда от 5 май 2006 г. поисках „да ми бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя със съответните удостоверителни, справочни и други документи, намиращи се в архивите на специалните служби на комунистическата държава, от които да е видно дали ищецът… Тренчев е участвал в дейността на тези служби, и ако е участвал – от кога, до кога и като какъв.” „Справедливият” и „безпристрастенСофийски градски съд, Гражданско отделение І-3 състав, начело с прословутата съдийка Богдана Желявска, не позволи…

Правосъдието” на другарите отдавна бе купено от интернационалната комунистическа върхушка. Точно така, както в романа „Дванайсетте стола” на Иля Илф и Евгени Петров има епизод, в който се разказва за някакъв търг. И на него обявяват, че се продава статуетката Правосъдие. Състоятелните наддават за нея от първоначална цена… Някои дават повече… първи, втори, трети път… – продадено. Правосъдието е продадено!

ИМА ЛИ ПЛАТЕН „АНТИКОМУНИЗЪМ”

Помните ли пламенния „антикомунизъм” на синдикалния лидер? Колко яростен, стигащ до крайности бе Тренчев в началото на промените! Как силно мразеше комунистите и им обещаваше „светло бъдеще” в… Сибир или зад решетките! Хората от моята черга му сваляха шапка – ашколсун! Тогава, все още стреснати и не вярващи, ние не смеехме чак така… Оказа се, че Тренчевиятантикомунизъм” е поръчан и платен. Пламен Даракчиев смята, че: „Такава му е била задачката. В крайна сметка именно той спря стачката на „Подкрепа”, която можеше да отвее окончателно всякакви апетити на бившите комунисти за префасониране на партията им за нов имидж.” „Защо казвате „задачката”?” – питат Даракчиев. И той обяснява: „Защото е свързан с бившата ДС. Някъде през 1991 г. изплува досието му и попадна тук таме по вестниците.[9]

Нека бъдем откровени до край: Тогава, през 1990 г. Тренчев спаси своя ментор Луканов.

Отново ще цитирам. Този път журналистката от жълтия всекидневник „ТрудМариела Балева. В интервю със синдикалния първенец, публикувано на 18 декември 2006 г., тя не е успяла да се сдържи и възкликнала: „Г-н Тренчев, извинете, но не се сещам за политик с по-червен род от вашия!” Какво й е дало основание за тази изненада? Ами следното закъсняло признание на патоанатома: „Прабаба ми по майчина линия и бащата на Никола Вапцаров Йонко са брат и сестра… Коренът ми е от Банско. И смятам, че Вапцаров е поет, с който всяка страна може да се гордее. Освен това по бащина линия прадядо ми и бащата на Георги Димитров са братя. Фамилията му е Тренчов, но и досега не зная защо той се е преименувал на Димитров.[10]

Защо през 1990 година не споделихте тези „горди” подробности от вашата „славна” биография на „антикомунист”, другарю Тренчев? От какъв зор тогава криехте своя ярък комунистически мироглед? Ако бяхте го сторили, вече нямаше да се сещаме кой сте, нали?

Ала не е само това. Тренчев е дезертьор от войската. Използвал е партийното членство на баща си и неговите връзки, за да се спаси от армията. „Превели” го във Военна академия в София. „След това ми оформиха една „диагноза”, с която успях да съкратя войниклъка.[11] Те така ги вербуват – Коритаров, Сидеров, Тренчев… – все дезертьори. Пак в същата връзка най-успелият германски писател от български произход Илия Троянов посочва: „Председател на профсъюз „Подкрепа” става д-р Константин Тренчев, син на привилегирован партиен кадър, работил дълги години в Алжир, където докторът посещавал френски училища… През май [1989 г.] бил арестуван заедно с петима други членове на „Подкрепа”…[12] Половин година преди промените докторът вече е в най-добра изходна позиция за политическите интриги на плурализма. През следващите месеци се включва в основаването на СДС и укрепва позицията си като водач на свободния независим профсъюз „Подкрепа”. И днес още – десет години по-късно – той е негов водач. Не на последно място и благодарение на подкрепата на високопоставени приятели: в определен момент, когато синдикатът му тъкмо наброява петдесет членове, „Подкрепа” беше обявена от американския президент и бивш шеф на ЦРУ Джордж Буш заедно със „Солидарност” за един от големите противници на комунизма![13] На кого ли служат синдикалният патоанатом и неговият частен „профсъюз”?

Нататък във вече цитираното интервю за жълтия вестник „Труд” явно не знаещият какъв е всъщност Тренчев отново се прави на „антикомунист”. Макар неговата болшевишка мутра да лъсна окончателно, когато осребреният му „антикомунизъм” го върна обратно при собствените му корени – при комунистите. Той бе кандидат за евродепутат от Николай-Камовата евролевица. Толкова „велик”, че дори бившият съветник на Луканов и депутат от БСП Драго „Политиката” Драганов бе останал в неговата сянка!

Същият „антикомунизъм” по модел на ЦК отвел другаря Тренчев при един от вероятните му началници – Огнян Дойнов. Бившият офицер от ДС, следователят и скандален адвокат на комунистическите престъпници Георги Найденов и Илия Павлов, другарят Николай Орешаров си спомня: „През 1999 г. наистина бяхме във Виена с д-р Константин Тренчев и се срещнахме с Дойнов. Говорихме си почти цяла нощ, а след това с доктора отидохме да спим в квартирата на малкия ми син, който беше студент там.” „А за какво си говорехте толкова дълго?” – любопитства журналистката Татяна Славова. Орешаров срамежливо парира нездравия й интерес: „Е, разговорът ни беше строго конфиденциален, какво искате да ви кажа, че сме обсъждали свалянето на Иван Костов ли?[14] Излишно е да коментирам приятелството между „антикомунистаТренчев и отявления болшевик Орешаров. Нали не сте забравили старата поговорка: „Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа кой си”? А Тренчев фигурира и в списъка на посетителите на Дойнов, гостували му във Виена, публикуван в спомените на този висш деец на БКП и грабител на българите.[15]

БИЗНЕСМЕН ИЛИ ПРОФСЪЮЗЕН ДЕЕЦ

Несменяемият гаулайтер на синдиката „Подкрепа” се е обидил и задето съм го нарекъл „псевдосиндикалист”.[16] А как да определя същество, което, от една страна, уж брани правата на работещите, а от друга, се явява работодател. Пак се позовавам на поне четири книги. Първата е на Станимир Въгленов и е озаглавена „Свалят правителството! 100 истории на един разследващ журналист”. Издадена е през 2003 г. и на стр. 105-110 е поместена главата „На гости на д-р Тренчев”. В нея са обявени фирмите с негово участие или пък в чиито ръководни органи е бил и е. Подобен списък е обявил и Григор Лилов в „Най-богатите българи”, Книга втора, издадена година по-късно. От изнесените на стр. 217-218 данни личи, че Тренчев е бизнесмен. Е, кажете ми, това не е ли псевдосиндикализъм? Третата е на британеца Миша Глени и се казва „МакМафия: престъпност без граници”. Английският журналист е описал връзките на „Подкрепа” с Илия Павлов и неговата „Мултигруп”. Впрочем Тренчевзахрани” тази престъпна групировка със своя конфедерален секретар и приятел Радослав Ненов. Дълго време последният бе вицепрезидент на „Мулти”. Понастоящем е в екипа на своя съгражданин, съветския възпитаник Сашо Дончев, в пак свързаната с Москва фирма „Овергаз”…

Но да не бъда голословен. Миша Глени разказва как била създадена „Мултигруп”. Сам Илия Павлов признал, че първата му компания „Мултиарт” била провал: „Развихме цяла верига от фирми, но без структура и организация. Един от съуправителите на „Мултиарт” бе Димитър Иванов, шеф на Шести отдел[17] на ДС. Именно той представи Илия Павлов на Андрей Луканов, водещия комунистически реформатор в страната.[18]

По-нататък авторът насочва вниманието на читателите към връзката ЛукановПавлов. Макар да не е казано в прав текст, явно от нея произлезли и контактите на „Подкрепа” с „Мултигруп”. Глени подчертава, че Павлов и колегите му били „тясно обвързани с комунистическия режим и затова трябваше да неутрализират всякакви опити на опозицията за осуетяване на техните бизнеспланове. През 1990 г. Илия откри решението. Негов добър приятел бе заместник-шеф на „Подкрепа”, яростно антикомунистическия независим профсъюз в България, който също получи голяма помощ от американското правителство. Павлов убеди босовете на „Подкрепа”, че истинските противници на обикновените работници са назначените от комунистите директори на големите държавни заводи.

„Играта на Илия беше проста” – казва авторитетно Бойко Борисов. Около 45-годишен, бившият главен секретар на МВР има черен колан по карате. Той също се беше включил в застрахователния бизнес, преди да придружава премиера Сакскобургготски като негов бодигард. Типичен бракониер, превърнал се в дивечовъд, Борисов притежава дълбоки познания относно криминализирането на България. „Наричаха това „Мрежата на Паяка”. Илия отиде в кабинета на директора на Кремиковци, един от най-големите металургични комбинати в Източна Европа. Придружен беше от босовете на най-силния профсъюз, като там присъстваше и Димитър Иванов, човекът, който доскоро оглавяваше Шести отдел. И тези хора казаха на директора на предприятието – Имаш избор: работи с нас или ще те унищожим!”

Павлов казал на директора, че оттук насетне трябва да купува суровини не директно от руснаците на субсидирани цени, а от една от неговите компании и то на световни пазарни цени. А после, вместо да продава крайния продукт на потребителя, директорът трябвало да го продаде на крайно неизгодни цени на една друга фирма на Илия, която после щяла да го продава на свободния пазар. Той контролирал входа и изхода на комбината – „Мрежата на Паяка”…

Кремиковци агонизираше в течение на години. Павлов и приятелите му създадоха такива холдинги в буквално всички отрасли на българската икономика – селското стопанство, транспорта, промишлеността, енергетиката, който и сектор да се сетите. Холдингите бяха паралелни на местните клонове на „Подкрепа”. Където имаше „Подкрепа”, Илия създаваше холдингова компания.[19]

Илия Троянов поставя точката на Тренчевиясиндикализъм”: „През първите месеци след основаването на независимия си профсъюз д-р Тренчев малко се интересувал от правата на работниците.[20]

Е как да нарека „Подкрепа” с неговия вечен лидер? Всъщност Тренчев трябва да е луд, за да се обижда. Тъкмо обратното – трябва да ми целува петите от благодарност. Защото ако е синдикалист, значи е престъпник. Като съм го обявил за „псевдосиндикалист”, аз съм го оправдал. Случайно ли негов пръв съветник още от 1990 г. бе бившият офицер от Шесто управление на Държавна сигурност Емил Лалов? Може би двамата с Пламен Даракчиев сме сред малцината, които знаем, че този любимец (или водещ офицер) на агент Павлов е опитал да убие жена си. Наръгал я с нож. Архивите на „Пирогов” навярно още съхраняват неприятната за Лалов тайна. Случаят е описан и в работното му дело, което двамата с Даракчиев сме разгръщали. Кога, къде и как? Имаме право да не разкриваме информаторите си…

Забелязахте ли онзи пасаж от книгата на Миша Глени, в който се споменава, че „Подкрепа” „също получила голяма помощ от американското правителство”? Вече питах: На кого служи лидерът на пишман профсъюза? Като всяко изтъкано от комплекси същество Тренчев попада в капана, заложен от бившия кадър на вестник „Работническо делоВалери Запрянов в неговото списание „Тема”. Подлага се на изпитание с т. нар. детектор на лъжата. В рамките на „изследването” му задават следния въпрос: „А бил ли сте някога агент на чуждо разузнаване? Тренчев: Не. Детекторът: Да.[21] Както се казва, в случая коментарът е излишен.

Станимир Въгленов разкрива подробности от бизнес-досието на другаря „синдикалист”: „Миналата година президентът на КТ „Подкрепа” се оказа свързан с бизнеса на една белгийска мошеничка… Тя завлякла десетки бизнесмени от офиса си, предоставен й от КТ „Подкрепа”. А пред „24 часа” обясняваше, че Тренчев я притискал да му осигури 8 млн. Долара за финансиране на Демократичен алианс, че й е предлагал посредничество при търговия с всякакви стоки срещу 10-20 на сто комисиона и т.н. Тогава Тренчев отрече всичко, освен очевидното – че е имал договор за съвместна дейност с [Лиане] Корвелейн, а тя – офис в КТ „Подкрепа”. А се оказва, че случаят с „Изибг Пи Ай Би” е аналогичен, само дето засега още няма сигнали да са измамили някого, освен „Подкрепа”… Междувременно съм проверил що за птици са той [някой си Николай Лъвчиев] и съдружниците му от „Изибг Пи Ай Би” [Роналд Дейвис Морис и Стоян Янев]. За английския им партньор няма нищо интересно извън участията му в някои от фирмите в списъка. За него ще проверя по-късно в английските фирмени регистри и чрез един мой източник в Лондон.

А българите от „Изибг Пи Ай Би” определено са интересни и със сигурност ще се радват на вниманието ми занапред. Например Стоян Янев е бившият собственик на авиокомпанията „Зори Еър”, която впоследствие купиха други българи, с финансова инжекция от Сергей Бут. Който пък е брат на Виктор Бут, един от най-известните оръжейни търговци в света. Миналата година покрай тази авиокомпания, пререгистрирана като Еър Зори”, стигнах до една много интересна оръжейна сделка, осъществена между Виктор Бут и… Пентагона….

Не е скучен и самият Николай Лъвчиев. В една от структурите с негово участие си партнира, от една страна, с депутата от НДСВ Камен Влахов,[22] а, от друга – с известния бизнесмен, шеф на „Нове Холдинг” и бивш член на Г-13 – Васил Божков.

Гледай ти с какви хора е сключил договор за съвместна дейност д-р Тренчев. И най-важното – съвсем случайно.”[23]

И още:Нормално е да тръгна от фирмените участия на самия д-р Тренчев…[24] И започва да изрежда онзи не малък списък, за който вече стана дума. В тези фирми „синдикалистът” е съдружник дори с одиозния комсомолски деятел, назначен за „бизнесмен”, Добромир Гущеров, депутат от БСП! Този Гущеров е съдружник и във фирми с участието на КНСБ.

Досетихте се, нали – синдикат ще рече бандитизъм, организирана престъпност; в нашенския случай – звено от алчно червената мафия. Има ли смисъл да продължавам? Тренчевите далавери нямат край. Ако е глупав и върши всички тези неща от безхаберие, да се откаже и да напусне. Ама не, държат го като някакъв синдикален Мао Дзе дун, защото все така предано им служи. Тогава как да нарека д-р Тренчев? Да го квалифицирам като „синдикалист” или като „псевдосиндикалист”, както вече съм сторил?

ЗА КОЖАТА НА ЕДИН „ГЛАС НА ИСТИНАТА”

Остава да виси въпросът: Защо Константин (Костадин) Тренчев не се обижда от изброените и още пет пъти по толкова публикации, а се е засегнал от онзи скромен цитат, поместен в моята книга? По времето, когато заведе иска си срещу мен (обидил се за цели 30000 лева), водех твърде нашумяло и гледано телевизионно предаване. В него не цепех басма никому. Изричах истината, каквато я знаех. Затова и хората ме нарекоха „Гласа на истината”, с което се гордея. Тогава ми изпратиха Тренчев. Той само би първата сонда, както се казва. Ако ме осъди, да ме почне цяла поредица болшевишки садисти като него. Назначените от партията-майка началници на споменатата „патриотична” и „най-българска” телевизия свалиха предаването ми. Обаче се намериха окумуш зрители, които ми намериха друга. И другарите отново пощуряха. Докато не свалиха и следващото предаване – прословутата „Диагноза”. Този път екзекутори бяха двама само на пръв поглед противоположни типове – главният свинар на БКП, бившият спонсор на СДС, нискочелият партайгеносе на Пловдив, другарят Георги Гергов, и неговият ортак и по-вероятният чорбаджия на въпросната телевизия, бившият кмет на Филибе и депутат от СДС, нагушилият се с общински имоти за стотинки юдей Иван Чомаков. Народът се е произнесъл: „Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупак.

Как реагира т. нар. журналистическа колегия? „Храбро” замълча, да не кажа как, сякаш нищо не се е случило. Правилно, по сталински: Няма човек, няма проблем… Когато съм разполагал с трибуна, съм се застъпвал за всеки, който не е бил свързан с Държавна сигурност, а понякога дори и за такива. Когато моят приятел от Смолян Стоян Тенев, с когото се запознах покрай предаванията, позвънил на кумичката на Тодор-Живковия зет, другарката Маргарита Михнева,[25] и я попитал защо не ме покани, когато в студиото й са ченгета като Красимир Райдовски, тя „уплашено” възкликнала: „Ама как? Той ще призове да избием всички комунисти!” От същия дол дренка е и работодателят й, иначе тъй загрижената за ченгетата сред журналистите болшевишка издънка Сашко Диков.[26] (Спомнете си как бранеше Коритаров.) Свобода на словото ли? „Свободни” медии? Преценете сами.

А протестираха ли зрителите? Малцина – не повече от стотина души и толкова. Въобще не се сърдя. Напротив, искрено обичам тези прекрасни, интелигентни, ерудирани и мислещи българи, повечето от които ми вярваха. С не малко от тях се сприятелихме. Наясно съм, че хората са заети, имат си грижи, освен това, както обичат да се изразяват футболистите, „животът продължава”… Някои от тях мислят различно и имат своето право. Кой съм аз, че да го оспорвам? Тъкмо затова и не желая да участвам. По-добре да запазя душата си, отколкото да вървя срещу онова, в което вярвам, защото съм отделил години от своите земни дни, за да го изследвам, и нещо повече – изстрадал съм го. Пък и тъкмо тези чудесни наши сънародници не са сред обаждащите се по ефирните телефони, не пишат по форумите… Напълно ги разбирам. Може да прозвучи самонадеяно и нескромно, но единственото, за което малко ме е яд, е, че вече няма кой да говори истината и да тревожи съня на управниците и на тяхната поръчкова „опозиция. Още по-тъжно е, че за мнозинството от българите този факт няма никакво значение.

У нас всяко чудо е за три дни. И колкото нашенци, два пъти повече мнения. Повтарям: „Така сме ний…” И това, не е от вчера или днес, а отколе. Сам Петко Славейков го е написал преди близо век и половина:

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

„Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме…

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни…

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни…

Всякой вика „Яман ни е нам хала!” –

а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

За мен присъдата на поета продължава да е валидна. Ако се вгледаме в себе си и сложим ръка на сърце, няма как да не признаем: това представляваме. Може ли някой да го отрече? В такъв случай кой ни е виновен за настоящето дередже? Всичко, което се случва, стана възможно, понеже преходът у нас още не е започнал. БКП продължава да ръководи – ако не пряко, чрез своите филиали – партии, синдикати, неправителствени организации, икономически, браншови и културни сдружения, спортни клубове, медии… „Подкрепа” е един от тях.

Тренчев е послушен и удобен. Не ви ли прави впечатление, че извън БСП само трима души все така усърдно мърсят обществената атмосфера още от ноември 1989 г. до наши дни. Те са Ахмед Доган, Константин (Костадин) Тренчев и марксистът Иван Йорданов Костов. Има и други, но те са маргинали, като например духовните гьотферени Сашко Йорданов или Асен Агов (не съм го забравил). Нека всеки сам реши кой и защо ги държи във фокуса на публичното внимание? Тези верни синове на онази партия все още са необходими на господарите си. На онези, за които в словото си пред колегиума на МВР, изнесено на 10 януари 1990 г., генерал Любен Гоцев заявил: „Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.Партията постоянно рекрутира нови и нови „герои”. Готви се хилядолетен райх. Единственото, което изпуска, е Господ. Не църквата, тя принадлежи на нея, а не на Бога. Продадоха я като правосъдието.

У нас никога не е имало декомунизация. Старите кадри, техните потомци и подставени лица са на позиции – на всички ключови места във всички видове власти. Това важи изцяло и за съдебната система. Не допускам, че Софийският апелативен съд ще ме опровергае. Защото „всички сме равни, но някои са по-равни”. Тренчев още от люлката е бил и ще бъде от вторите. Той е сред онези, които си имат държава. По-скоро опит за държава, който поради своята наследена некадърност другарите превърнаха просто в територия, в полигон за безчинствата на алчно червената мафия.

За да не останат съмнения, че вярвам в някакви „конспиративни теории”, ще приключа с епизод от срещата на американското президентско семейство с английската кралица и нейния съпруг, състояла се на 1 април т.г. в Бъкингамския дворец. В опита си да поддържа някакъв разговор черният стопанин на Белия дом описа срещите си с Гордън Браун, с руския президент и с Дейвид Камерън.[27] Принц Филип отново го прекъсна с въпроса: „Можете ли да ми обясните разликите между тях?[28]

Няма такава – ето го разковничето. Всички са продукт на единствената интернационална партия – тази на парите. Не, няма развинтени фантазии, а реалност, в която за съжаление повечето от нас съществуват, а не живеят истински, пълноценно, щастливо. Макар на думи и хартия всеки да има право на това. Впрочем за генезиса на тези неща разказвам в новата си книга „Чудовището”, която дойде с пролетта.

Рубриката продължава.



[1] Мото на американското списание за консервативно мислещи хора “Contact”, The Phoenix Project: A Light in Every Mind!, Las Vegas, NV.

[2] Секретар на ППО на БКП във ВХТИ е бил депутатът от БСП Георги Божинов, който е признавал, че наследничката на тежката болшевишка фамилия Таджер е била негова заместничка. Ева Таджер-Соколова осъди „24 часа” за цитат на материал от Венезия „Виза” Недялкова, ако не ме лъже паметта.

[3] Данаил Коларов – „70 на сто от властта са масони”, в. „Шоу”, София, 9-15 юли 2008 г., стр. 48-49.

[4] Вж. напр. Сима Владимирова и Петя Минкова – „Масонски и фармацевтични връзки в италианската афера”, в. „168 часа”, брой 26, София, 30 юни – 6 юли 2006 г., стр. 11.

[5] Александрина Роканова – „Пламен Даракчиев: Тренчев си покри досието, като си смени името”, в. „Шоу”, София, 4 – 10 април 2008 г., стр. 22.

[6] Пак там.

[7] Пак там.

[8] Пак там.

[9] Пак там.

[10] Мариела Балева – „Една кръв съм с Вапцаров и Димитров”, в. „Труд”, София, 18 декември 2006 г., стр. 12-13.

[11] Пак там, стр. 13.

[12] Разговарял съм с един от грижилите се за него офицери от ДС. По този начин са изграждали легенда за миналото на Тренчев. Янко Янков заяви горе-долу това в специална писмена декларация и показания пред съда, с които съответният състав не се съобрази.

[13] Илия Троянов – „Кучешки времена – революцията менте – 1989”, Издателство „Балкани”, София, 2008 г., стр. 77.

[14] Татяна Славова – „Скандалният адвокат Николай Орешаров: Илия Павлов можеше да прави пари и от лайна!”, в. „Уикенд”, брой 34 (146), София, 26 август – 1 септември 2006 г., стр. 9.

[15] Огнян Дойнов – „Спомени”, Допълнени от Зоя Димитрова, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2002 г., стр. 466.

[16] В цял свят под синдикат разбират звено веригата на организираната престъпност. Това е така, понеже още в началото на ХХ век първо еврейската мафия в САЩ, а след това и италианската камора съблазнили синдикалните лидери и превърнали оглавяваните от тях организации в инструменти на своята противозаконна дейност. Типичен пример за съчетание на престъпност с профсъюзи и общинска власт е т. нар. система на Тамани Хол в Ню Йорк. Названието идва от наименованието на някогашната общинска централа ва „Голямата ябълка”.

[17] Към Шесто управление на Държавна сигурност.

[18] Миша Глени – „МакМафия: престъпност без граници”, Издателство „Сиела асофт енд паблишинг” АД, София, 2008 г., стр. 27.

[19] Пак там, стр. 26, 27-28.

[20] Илия Троянов – „Кучешки времена – революцията менте – 1989”, Издателство „Балкани”, София, 2008 г., стр. 77.

[21] Катерина Запрянова – „38. Константин Тренчев: Станах заложник на собственото си творение”, сп. „Тема”, Година V, брой 09 (177), София, 7-13 март 2005 г., стр. 62.

[22] Бивш доверен юрист на Тренчев в „Подкрепа”. Син на комунистически офицер, днес го свързват с „най-богатия българин” Васил Божков-Черепа. Може би по наследство раздаваше команди в прословутия заснет на видео епизод от един паркинг: „Ще правим кълбета… Ще има легни, стани!”

[23] Станимир Въгленов – „Свалят правителството! 100 истории на един разследващ журналист”, Издателство „Сиела асофт енд паблишинг” АД, София, 2003 г., стр. 59, 108, 109-110.

[24] Пак там, стр. 106.

[25] В интервю за вестник „Шоу” бившият офицер от ДС и някогашен колега на Михнева в телевизията и мой съмахленец Стоян Мерджанов, който лежа в затвора за „измяна на родината”, припомня, че и двамата са били в редакция „Лъч”. (Вж. Добринка Корчева – „Стоян Мерджанов: Симеон призна, че се е оженил за Маргарита заради парите й!”, в. „Шоу”, брой 50 (479), София, 10 – 16 декември 2008 г., стр. 46.) Лично пред мен Стоян е признавал, че там всички телевизионери, без изключение, били назначавани и в МВР. Папкали от две хранилки.

[26] Милият, не пропуска да демонстрира своите комунистическите пристрастия и невежеството си, като с комсомолски плам клейми някакъв никога не съществувал в действителност фашизъм у нас. Как иначе, след като през 1947 г. майка му е била делегатка на „историческия” V конгрес на БКП?

[27] Лидерът на консерваторите, депутат в Камарата на общините и премиер в сянка. Преди няколко месеца се опита да се опълчи на младия Нейтън Ротшилд – най-богатия човек на света. И представителят на прочутата фамилия разкри в писмо до лондонския „Таймс”, че Камерън е просил пари от съветския еврейски олигарх Олег Дерипаска. Тогаваглаватарят на торите призна, че който се заяде с Ротшилд, трудно оцелява… (Вж. напр. “Don’t cross me again, warns Tory’s accuser” Patrick Wintour and Nicholas Watt, “The Guardian”, guardian.co.uk, Thursday, October 23, 2008 г., online: http://www.guardian.co.uk/politics/2008/oct/23/george-osborne-nat-rothschild-oleg-deripaska; “George Osborne, Nat Rothschild and the curious case of a Bullingdon Club picture”, “The Guardian”, guardian.co.uk, Wednesday, September 17, 2008 г., online: http://www.guardian.co.uk/news/blog/2008/oct/26/george-osborne-nat-rothschild; “Nathaniel Rothschild’s statement”, “The Guardian”, guardian.co.uk, Wednesday, October 22, 2008 г., online: http://www.guardian.co.uk/politics/2008/oct/22/georgeosborne-oleg-deripaska; “Osborne at bay over charge he sought cash from Russian” by Patrick Wintour and Nick Watt, “The Guardian”, Wednesday, October 22, 2008 г., online: http://www.guardian.co.uk/politics/2008/oct/21/george-osborne-russia-conservative-funding)

[28] “Obama: The perfect guest – shame about Philip: Barack’s first visit here as President was going to plan. Then the Duke of Edinburgh opened his mouth…”, “The Independent”, London, Thursday, 2 April 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/uk/home-news/obama-the-perfect-guest-ndash-shame-about-philip-1659995.html

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.