Пламен Радонов вън от политиката, но от бизнеса едва ли

Двамата Пламеновци, уличени в опит да подпалят  току що изтъканата черга на синята коалиция, изгоряха. А дали за да светят и къде ще се разбере скоро. Във всеки случай със сигурност няма да останат гладни. За разлика от бизнеса на Пламен Юруков, този на адаша му Радонов не се радва на голяма популярност. Според компютърната база данни „Дакси“ името на Пламен Радонов  фигурира само в една фирма – „Вихтун“ ЕООД, негова еднолична собственост. Дружеството е регистрирано във Великотърновския съд точно преди три години – на 4 май 2006-а с повече от широк предмет на дейност – от консултантски, спедиционни, маркетингови, лизингови, рекламни и прочие услуги, през транспорт, туризъм и строеж и обзавеждане на недвижими имоти, до търговия на едро и дребно с газ и петролни продукти.

  Радонов е и член, заедно с добилия скандална слава кмет на Велико Търново Румен Рашев, на тамошната фондация „Независимост“, чийто председател Иво Цанев има добър бизнес и е партньор с небеизвестния Марио Захариев, участващ в 21 фирми, сред които е и „Арена ди Сердика“, притежателка на едноименния и единствен 5-звезден хотел в столицата.
По зла ирония на съдбата звездната СДС-кариера на Пламен Радонов на два пъти изгрява и на два пъти залязва със скандал. През далечната вече  1997 г. икономистът Радонов става син депутат в 38-то Народно събрание, а през ноември 1998-а става зам.-министър на Министерството на отбраната (МО).

 И само за две години прекарани там успява да се забърка в редица съмнителни операции, които му осигуряват и челен сблъсък с правохранителните органи. Благодарение на протекциите на Радонов съгражданинът му от Велико Търново Иван Иванов главоломно израства в службата, става шеф на военноремонтните заводи „Терем“, като паралелно с това е вкаран и в мениджмънта на великотърновския футболен клуб „Етър“. Към същия Иванов в началото на 2001 г. служба „Сигурност, Военна полиция и Военно контраразузнаване“ отправи сериозни обвинения за икономически престъпления, нанесли щети на МО за „стотици хиляди левове“. Самият Пламен Радонов пък, използвайки служебното си положение на зам.-министър, бидейки едновременно и президент нао футболния клуб „Етър“, го облагодетелствал неправомерно чрез сключването на договори за реклама и така ужилил ведомството с близо 250 хил. лева.
Доста по-сериозни неправомерни облаги – над 500 хил. лв. и 1.2 млн. щ. долара, получила фирмата ЕТ „Валео“ на известния собственик на футболен клуб „Ботев“ – Пловдив, Димитър Христолов, която през 1999 г.  печели търг за оборудването на щаба на Многонационалните мироопазващи сили в Пловдив. По същото време Христолов държи и мажоритарния пакет от полуфалиралата пловдивска „Авиотехника“, а фирмата му „Валео“ изгодно търгува и продукцията на Лагерния завод на сопотската оръжейница.
Според запознати с кухнята на военното ведомство бившият вече зам.-министър Радонов имал и други грехове – лобирал за американската компания „Маркони Аероспейс“, конкурентка на италианската „Маркони Комюникейшънс“, която бе избрана за изпълнител на прословутия проект ПИКИС (полевата интегрирана комуникационно-информационна система, предназначена за четирите български формирования от състава на Многонационалните мироопазващи сили). През лятото на 1999 г. българска делегация, оглавявана от Пламен Радонов заминава отвъд океана на гости на  „Маркони Аероспейс“, която за разлика от италианската си посестрима, без конкурс е определена за изпълнител на друг по-мащабен проект – изграждане на комуникационна система за Сухопътните ни войски. А през следващото лято за довършването на споменатия ПИКИС МО предлага на „Маркони Комюникейшънс“ осем български фирми в качеството им на подизъплители. Сред тях са „Електрон прогрес“ (приватизиран през 2001 г. от Георги Крумов, който сега се прочу не само покрай софийския боклук, а и с едрите инвестиции на фонда „Икуест“) и „Глобъл Консултинг“ ООД, управлявано от Димитър Джендов (син на о.р. генерала Джендов от някогашното поделение на ДС – УБО). Забележителни в случая са две неща – първо, „Глобъл Консултинг“ се явява представител в България на… „Маркони Аероспейс“, конкурентът на „Маркони Комюникейшънс“ – Италия. И второ – по предложение на Пламен Радонов от общия размер на инвестицията – 37 180 332 г. марки, предназначени за българските фирми, 16 060 332 г. марки са отредени за…  представителката на американците „Глобъл Консултинг“.
Пак името на Пламен Радонов се среща и при още едно лобиране – като депутат през 1998 г. удря силно рамо на съгражданката си Грета Дончева за назначаването й на поста изпълнителен директор на външнотърговското дружество „Техноимпорекспорт“, около която впоследствие се развихриха шумни скандали за източване на предприятието, което пък с помоща на Дончева бе приватизирано от варненската групировка ТИМ.
На 19 септември 2000 г. прокуратурата издаде постановление за започване на следствени действия за злоупотреби срещу Пламен Радонов, тогавашният министър на силовото ведомство Бойко Ноев му поиска оставката, той не си я даде, но след лична среща с премиера Иван Костов се раздели с министерското кресло.
През 2002 г. Софийския районен съд обяви Радонов за невинен.
На фона на тия стари и забравени активи логично г-н Радонов взе да трупа нови. През юли 2007 г. се върна на бял кон в сините редици и бе избран за главен секретар на СДС. Днес е изключен, но отново отказва да си подаде оставката. Дежа ву.