Loading...ВЕЧЕ ЗНАМ КОЙ УПРАВЛЯВА ДЪРЖАВАТА
Допълнение към… онази „Чавдарка”… ● За команданте Стоичков и къмпани ● Европейци ли, испанци не сме
Когато в неделя заранта чух как Христо Стоичков „застанал” зад уволнения заместник-министър на МВР Румен Андреев, се замислих. Какво може да свързва двамата? Независимо от възрастовата разлика около шест лета, може и да са приятели. Ала как, след като „Камата” не живее в България кажи-речи вече две десетилетия? Кога и къде са се сприятелили и то до такава степен, че момчето от пловдивския квартал Кършияка да е готово да се хвърли като настоящ Морозов пред амбразурата на министър Михаил Миков?
По-късно прочетох, че Стоичков лично платил масрафа за петъчния „траурен” рожден ден на началника на „Контрол на общоопасните средства” (КОС) в СДВР Венци Рангелов, и си рекох: Ами той, изглежда, е близък с цялото МВР. За бившата „Златна топка” да се бръкне с 1350 евро е нищо работа. Обаче на часа следва асоциацията с онази мъдрост, че който плаща, поръчва музиката. Христо Стоичков и сие ли командват нашенското МВР, предадено от Пикаещия във фонтани на Мишо „Мокрия” (всички предположения за произхода на прякора са допустими)? Спомних си и онзи син милиционерски буркан, който МВР под ръководството на Румен с оня прякор бе позволил треньорът на националния отбор по футбол Стоичков да качва върху покрива на автомобила си, за да преодолява столичните задръствания. Привилегия, на която дори разстреляните Илия Павлов, Емил Кюлев и кюстендилските братя Илиеви взети заедно не бяха се наслаждавали. Реших, че все пак е по-добре определящият журналистите като „тюфлеци” да ръководи вътрешното ведомство, отколкото някой, дето на две водки ще се опуска и пред чужданците, пък и не говори друг чужд език освен руски. Все пак сме в Европейския съюз…
Ала когато привечер станах пасивен свидетел на телефонния гняв на Христо Стоичков в „На четири очи” по Нова телевизия, всичко ми стана ясно. Вече знам кой стои на капитанския мостик на държавния кораб, който допреди шест десетилетия гордо цепел световните вълни с името България, а днес се мята като пробита рибарска гемия. Капитанът се казва Стоичков. Не, не капитан на футболния отбор на коритото, а на целия му екипаж. Той така наруга зачервения от притеснение за поста си министър Миков и свелата от страх за своето бъдеще герберова муха ЦеЦе, че няма съмнение – България се ръководи от Барселона. При това на своя оригинален диалект команданте Кристо с такъв съветски плам и увереност в своята болшевишка непогрешимост раздаде справедливост Първанову, Станишеву, Бойке и остальным сволочам, че дори на закоравял антикомунист като мен му дожаля. Човек добичетата си не ругае така разпалено и грубо… На всичко отгоре истинският вожд на родината обясни колко благородна била каузата на поръчаната и платената от него заупокойна чалга (всъщност музика нямало; онова, което сме чули на видеозаписа, е било илюзия) – „за дицатъ на убитити пулицаи”. Стоичков завърши със заповедта уволненият заместник-министър Румен Андреев веднага да бъде върнат на работа. Водещият се министър Мишо Кулчанина гък не обели. Власт е туй, ще изпълни висшето разпореждане, къде ще иде?
Извън саркастичния тон искам да припомня на мислещите читатели, сред които няма как да е самият Христо Стоичков (сигурно ли е, че знае да чете), случилото се само преди малко повече от три месеца в новото му „бащино огнище” Испания. Една събота и неделя тамошният министър на правосъдието Мариано Фернандез Бермехо бе „заловен” от журналисти на лов в компанията на съдията Балтазар Харзон, който разследваше политическата корупция. Това бе прието като толкова голямо престъпление, че министърът веднага подаде оставка. Но на бившия съотборник на Стоичков в „Барселона” Хосеп Гуардиола, който днес е и европейски клубен шампион като треньор, въобще не му мина през акъл да се обади и да защити правосъдния началник. Камо ли да заплашва крал Хуан Карлос ІІ или премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро. Вярно е и това, че Хуан Карлос няма нищо общо с „Гоце”, нито испанският социалист Сапатеро има допирни точки с нашенския Яковлевич Станишев. И все пак…
Да подчертая ли, че преди 11 години съдията Харзон подгони покойния чилийски диктатор Аугусто Пиночет? А Стоичковият съгражданин Росен Димов, до неотдавна апелативен прокурор на Пловдив, не само не подгони мутрата Гео Дундаров, опитала да окупира Еленския Балкан, ами даже ловува с него. И дори с връзките си прикриваше бракониерството и побоищата на бандита.
Излиза, че у нас няма как да стане като в Испания. Там комунистически ботуш не е газил и повечето хора вярват в Бога. А тук…
Да завърша с извода, че Христо Стоичков нищо болшевишко не е забравил и нищо човешко не е научил. Иначе случаят е приключен, забравете. Предстоят нови „чудеса”…
