В тарифата „искам да съм депутат“ сумата е седем цифрена?!

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Мигинг БСПЗащитава ли избирателният кодекс „Фидосова“ народни избраници от ранга на Спас Панчев и сие

В стила на соцвица „компютри-компоти“ уважаваната законотворка г-жа Фидосова даде важното разяснение какво всъщност е „искал да каже авторът“ в случая с предложения от нея нов избирателен кодекс, визиращ и поведението на интернет-медиите по време на народен вот. От направеното уточнение се разбра благата вест, че противно на първоначалните изявления на същата Фидосова, тъй наречените „блогъри“, социалните мрежи и собствениците на лични сайтове (каквото и да означава това, сякаш всички други, фигуриращи в нета са „безлични“ по отношение на собственост и домейн-регистрация), няма да бъдат преследвани и жестоко парично наказвани. Ако – по смутно изборно време дават правото на електората – още повече анонимно, да си каже какво мисли и какво знае за тоя или оня кандидат – законотворец, общинар и къв се сетите мераклия управленец.     
Казано по простому, според проекта свободното слово в БГ-Интернета се цепи на две – на едното място ще можете да попържате, или хвалите на воля, а на другото – във вестникарски и „по-така“ сайтове – не. Защото собствениците им ще ви режат постингите – иначе те самите попадат по ножа. Такава общо взето е идеята. А нея пък мисля, че най добре „обобщава“ следният форумец, който открих в мрежата:

„Автор: Rado Дата: 25-06-2010 14:21
Ще се наложи будните граждани да минават на позиви. Ами ако се казва истината по форумите, а не са клевети. Тия наистина се насраха. И това ще бъде прието с мнозинство и от всички партии понеже ще им служи на всичките. А крайната цел е да се затворят устите на хората които са запознати със зулумите, както на леви, така и на десни, и др. Приключваме със свободата на словото – 20 г. стигат. Първо изкупиха медиите, сега започват и интернета. И ако има някой да ме убеди, че не са всичките еднакви и не ни разиграват само с избори и цветове. И докога ще продължават да ни лъжат тези безсрамни изроди?“

Не вярвам, че г-жа Фидосова, или пък някой от екипа „ГЕРБ“, ще вземе да се върже на тоя анонимен „тъпоумник“ Радо и ще тръгне да му отговаря, камо ли да спори с него. По-важното обаче е друго – на „Радо“, а и на всички „електорални единици“, въпросният проекто-избирателен нов кодекс поднася пълна мъгла за онова, което най-много ги вълнува: Как точно ще се пребори държавната машина с купуването на гласове и с особено тревожното явление – трудно доказуемото плащане за място в парламента, в общината, в Министерския съвет?! (За съдебната власт Красьо-Черничкият ни стига).
А информация тъкмо за тия

властови „покупко-продажби“

се намират в Интернет. Достоверна ли е или не – никой от оторизираните органи не си прави труд да каже. И сега волно или неволно г-жа Фидосова действа на принципа – „няма го човека, няма го проблема“. Ама проблемът го има – няма как да го изтриеш с гума от Гугъла (еле пък с българска). И там за съжаление наред с мнозина различно партийно оцветени властови играчи, заели мястото си срещу „кеш“, сред фаворитите МРЕЖАТА ще ви извади например името на уважавания днешен депутат от „Коалиция за България“ – Спас Панчев. Анонимните клеветници, срещу които скача основателно сега г-жа Фидосова, са лепнали на г-н Панчев един прякор, подходящ за човек с завишен апетит, и твърдят, че срещу 300 хил. лв.е станал зам.-министър на военното министерство в кабинета „Станишев“, а срещу 7-цифрена сума пък депутат в днешния парламент. Има и още куп
други „грехове“, вменени на злополучния Панчев – с подставени лица бил гушнал приватизаторски аптечното управление във Велико Търново, проспериращият завод от системата на ВПК „Аркус“ – Лясковец и т.н. Но забележителното е, че когато „ФорумЪт“ потърси за мнение представители на червената коалиция с молба да разкажат как набеждаваният Панчев е влязъл в парламента от техните редици, те се отзоваха, но…също пожелаха имената им да не се цитират. Било заради имиджа на партията, спадът на който заради подобни скандални разкрития, би свалил и техния персонален, било заради идеята, която тя символизира и в която част от тях може би наивно продължават да вярват. Как и да е – оставяме на г-жа Фидосова и на

 

цялата правна компания в България

да разсъждава чисто юридически, върху повсеместните – не само в нета, а и във всички видове медии, симптоматични „дребни“ уточнения от сорта – „добре запознати източници“, „пожелали анонимност“… И докато позоваването на такива все още не е подсъдно (било за мен като собственик на домейн-регистрация, било за тях – ако хората на Явор Колев и на МВР-министъра им издирят IP-адресите и мобилните разпечатки), нека да кажа какво рекоха те пред „ФорумЪт“ по случая „Панчев – депутат“.
Историята е простичка. И е малка илюстрация за реденето на пасианса, наречен „партийни листи“ въобще. Сигурна съм, че не само за тези на розовата коалиция. Подробност от моралния пейзаж, за който в проекто-изборния кодекс на ГЕРБ май не се говори.
А в конкретния случай споменатият вече Спас Панчев бил дал една солидна сума (за произходът й явно не бил питан) на г-н Румен Петков в навечерието на парламентарните „Избори 2009″. Срещу парите си г-н Панчев, лидер на Земеделския съюз „Александър Стамболийски“ (част от „Коалиция за България“), следвало да бъде „пласиран“ на избираемо място в страната – там, където на бетонираните първи две места шансовете на червените кандидати са априори гарантирани. А такива за земеделския деец се очертават три района – в Плевен, Велико Търново и Пловдив-окръг. Но в плевенско и великотърновско активистите и симпатизантите на лявата коалиция не го искат в листите си. Остава Пловдив-окръг, в чиято листа на второ място обаче е сложен вече лидерът на друг коалиционен партньор – секретарят на Комунистическата партия Александър Паунов. А той се оказва лесно преодолимо препятствие – без обструкции просто е изхвърлен и заместен от г-н Панчев. За беля освен него има още един, дал паричната си лепта в касата на „Позитано“(в частност на партийния „ковчежник“ Румен Петков) – шефът на партия „Рома“ Цветелин Кънчев. Първоначално той е уреден с второ място в Плевен, но тъй като и срещу него местните активисти скачат, Кънчев е прехвърлен на втора позиция в Стара Загора. Там обаче отпорът срещу появата на „Дон Цеци“ е още по-бурен. На проведения на 10 юни (сряда) 2009 г. пленум на БСП водачът на старозагорската листа, бивш кмет на града и по това време здравен министър, Евгений Желев бил категоричен – изобщо няма да участва в изборите ако ромският лидер остане в листата. При тази

взривоопасна ситуация

 

е взето разумното решение вместо Кънчев втори в Стара Загора да е уважаваният финансист Стоян Александров. Но Цветелин Кънчев не си оставя магарето в калта – иска си обратно парите за несвършената работа. Нещо невъзможно, коментират познавачите на кухненските процеси из партийните централи. Пред угрозата на задаващия се на хоризонта вътрешно-коалиционен скандал, на 11 юни (четвъртък) 2009 г., по късни доби и в силно редуциран състав ръководството на БСП се събира отново и предприема следната компромисна и прелюбопитна рокада: Спас Панчев е махнат от второто място в листата на Пловдив-окръг и прехвърлен на същата позиция в Стара Загора, а Стоян Александров направо е зачеркнат, без дори от елементарна куртоазия да е уведомен, че влиза в ролята на жертвеното агне. На мястото на Спас в Пловдив-окръг пък е сложена една млада дама от партия „Рома“ – родената през 1980 г. Милена Иванова Христова (вече настояща депутатка), за която се твърди, че е особено близка до сърцето на партийния си ромски лидер.
Вярно или не, сигурно, е, че г-н Кънчев съвсем не е единственият, готов да прави жертви в името на нежни млади създания. По случайно съвпадение и г-н Спас Панчев се оказа в групата на рицарите.
В началото на май тази година скандалният в. „Галерия“ огласи скандалната новина, че роденият през 1950 г. ляв депутат е „купил“ „фалшива“ диплома за висше образование на „два пъти по-младата“ от него Цветелина Тошева Костадинова, с която „живее на семейни начала“ и по случая била образувана както прокурорска, така и ведомствена проверка в инспектората на образователното министерство. Въпросната девойка, която е дъщеря на непримиримия някогашен борец за правдини бивш СДС-депутат, впоследствие и „царски“ – Тошо Пейков, работи като експерт в Държавната агенция по хазарта. Там, според жълтите издания, госпожицата въртяла

 

корупционни далавери

По-важното от подобни злостни „приказки под шипковия храст“ е какво говорят документите. А от тези, с които разполага „ФорумЪт“ е видно, че на 1 юни 2010 г. в деловодството на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) е депозиран пълен набор от поисканите от ведомството справки по случая „Костадинова“. Те са адресирани до д-р Мария Фъртунова, директор на дирекция „Висше образование“ и носят подписа на заместник-ректора по учебната дейност на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методи“. От тях става ясно, че до лятото на 2005 г. Цветелина Костадинова е била задочна студентка в Техническия университет в Габрово, специалност „публична администрация“. През август 2005-та Цветелина подава документи за преместване във Великотърновския университет за редовно обучение по специалността „стопанско управление“. И тъй като редовни студенти не могат да работят в държавни институции тя е трябвало да приложи служебна бележка, удостоверяваща местоработата й. Костадинова е представила такава, подписана от изпълнителния директор на частното софийско дружество „Централна автогара“ АД – Иван Мирославов. Бележката кратко гласи: „Настоящата се издава в уверение на това, че на лицето Цветелина Тошева Костадинова ЕГН76…. е необходимо стопанско и юридическо образование, за да изпълнява длъжността, която понастоящем заема в „Централна автогара“ АД. Да послужи пред ВТУ „Св. Св. Кирил и Методи“ гр. Велико Търново.“ Датата отдолу е 15 август 2005 година. Дребна подробност е, че по същото време Цветелина всъщност работи в Държавната агенция по хазарта. Още по-дребна подробност е, че основният собственик на софийската автогара Гриша Ганчев е както се казва „градски“ на таткото на Цветелина Тошо Пейков.
Забележителното е друго – на кандидатката е разрешено освен преместването и сливането на трети и четвърти курс в едно. И тя чудесно се е справила с тая тегоба, положила е успешно изпитите си, като хем е учила, хем се е трудила неуморно в хазартното ведомство и в крайна сметка победоносно се е дипломирала.
А за благодарност – нейният другар в живота Спас Панчев, е нарочван за купувач на извоювания с пот документ. Опитахме се да научим от негови партийни съратници какво мислят за финансовите му възможности, основателно ли битуват слуховете, че той всичко може да си купи – зам.-министерски пост, депутатско кресло, камо ли университетска диплома. Получихме удивително еднакви отговори от различни хора, дадени обаче с изричното условие – ама да не ме цитираш. Общо взето обясненията им звучаха така: „Ти от луната ли падаш, не знаеш ли, че Спас беше шеф на външно-търговското дружество „Техноимпекс“, за чиято приватизация навремето воюваше с Корнелия Нинова, която пък тогава бе от СДС? Не си ли чувала, че той е много „гъст“ с шефовете на „Кинтекс“ Салджийски и Караангелов и през 95-а, 96-а, 97-а година им съдействаше да търгуват с оръжие за арабския свят – главно с Ирак и Либия? Знаеш ли как превзе земеделския съюз на Шиваров? Знаеш ли с кого и днес играе карти в столичния хотел „Анел“ г-н Панчев – с един ва-а-ажен отец от Синода, дето е близък на една голе-е-е-ма вестникарска издателка?…“
И докато слушах тези и още много други подобни стряскащи гатанки
си мислех само едно – добре че, времето още не е изборно и че изборният нов кодекс „Фидосова“ все още е само проект. А иначе – жална ни майка – и на прост електорат, и на достойния му политически елит!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.