Loading...
Работодателят е задължен да провежда и осигурява задължителните периодични прегледи на работниците.Ако това не бъде правено, се носи административно наказателна отговорност и следват глоби за работодателя. Задължителните периодични медицински прегледи на работниците се извършват с оглед диагностициране на ранните форми на заболяванията и разкриване на рисковите фактори за възникването на масово разпространените и на социалнозначимите болести.
Резултатите от извършените предварителни прегледи и изследвания се нанасят в картата за предварителен медицински преглед и в личната амбулаторна карта на лицето. СПОРЕД чл.5, ал.2 от НАРЕДБА № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците: „След вписване на заключението картата за предварителен медицински преглед се предава на лицето.”
А какво се случва с нея оттук нататък зависи от две обстоятелства:
В случаите на прегледи на работещите във вредни за здравето условия на труд – чл. 26 (2) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 78 от 2005 г.), резултатите от прегледите и извършените изследвания се нанасят в карти за извършен профилактичен преглед по приложение № 7, които, след обработка на данните и изготвянето на анализа на прегледите, се съхраняват от работодателя. За което той носи всички отговорности, предвидени в Закона за защита на личните данни.
В случай, че работникът осъществява дейност, която не е при вредни за здравето условия, не следва тази информация да се пази от работодателя. Тоест информацията от прегледа изобщо не стига до него, а както по-горе бе посочено, картата с данните се предава само на работника и те не биха могли да станат достояние на когото и да било друг от останалите членове на персонала.
Що се отнася до това дали може да бъде наложено административно наказание на работник, отказал профилактичен преглед, отговорът е – да. Защото не е изпълнил разпореждане на своя работодател, който пък според закона подлежи на санкции, ако не осигурява задължителната профилактика на наетите от него лица.
А ето какво казва и законът:
Според Кодекса на труда – Чл. 287. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 287, бр. 25 от 2001 г.) Всички работници и служители подлежат на задължителни периодични медицински прегледи. Честотата на тези прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определя от министъра на здравеопазването.
(2) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Медицинските прегледи по ал. 1 са за сметка на работодателя.
(3) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 48 от 2006 г.) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните относно здравословното състояние на работниците и служителите и информацията от и за съответните медицински прегледи.
Данни за здравословни и безопасни условия на труда
Въпросната наредба гласи:
Чл. 2. (1) На задължителен предварителен медицински преглед подлежат:
1. лицата, които постъпват на работа за първи път;
2. лицата, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания;
3. лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца.
(2) Постъпващите на работа в производствата и професиите, посочени в Списъка на производствата и професиите, при които са задължителни предварителни и периодични профилактични медицински прегледи на работещите с вредности и срокове за провеждането им (приложение № 2), подлежат на предварителен медицински преглед от лекари-специалисти съгласно Списъка на лекарите-специалисти, участвуващи при провеждането на предварителните и периодичните прегледи на работещите с вредности и на необходимите изследвания (приложение № 3).
(3) Лицата, ненавършили 18-годишна възраст, подлежат на комплексен предварителен медицински преглед от терапевт, невролог, хирург, оториноларинголог и офталмолог. Заключение за постъпването им на работа се дава при установяване на добро физическо развитие и здравословно състояние, което позволява изпълнението на професията (длъжността, производствената дейност), за която кандидатствуват, без риск за тяхното здраве.
(4) Лицата, ненавършили 18-годишна възраст, не се допускат на вредни, тежки и опасни работи, които са забранени за лица от 16 до 18 години съгласно чл. 304 от Кодекса на труда (КТ).
Относно административнонаказателната отговорност, аз мисля, че работодателят може да наложи административно наказание на основание
Чл. 187. Нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
2. (доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
4. произвеждане на некачествена продукция;
5. неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;
6. (отм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.);
7. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
9. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
