Loading...
Снощи написах нещо за нашето поколение. Сега осъзнавам, колко не съм бил прав. Ние сме поколение, което кат си отиде, друго такова нема да дойде. Добро. Чувствително. Готово да се притече на помощ. Да даде хляба си на гладния. И двете ризи. Затова ще ви разкажа една истинска история. От едно далечно лято. Пак в Монтана.
Жена ми бе невероятна красавица. 170 сантиметра, 55 килограма чернокоса къдрокоса белота. Вървеше, все едно лети, а не стъпва по земята. И през един летен ден тръгвам за риба. За пръв път ще ходя на язовира. Решавам да отида на устието на Огоста. А тя тръгва с мен. Да събира тен. Спирам колата точно там, където реката се влива. Красота. На нашия бряг пясък и върби. На двадесетина метра срещу нас отвесни скали. А по тях рибари. Подранили. Аз разпъвам такъмите, жената се съблича по бански и се опъва на хавлията. Красива гледка. Лято. Природа. Река. Птици пеят. Риби скачат. Слънце грее…
Хвърлям въдицата и чакам. Не кълве. А срещу мен колегите вадят риба след риба. Към обяд хващам едно рибе. Радост голяма. Лято е. Прекрасен е и денят. Времето лети. Жената се пече. Срещу мен вадят риба след риба. Аз не хващам нищо. Жената се върти като агне на шиш. Да се не препече. После един от рибарите срещу мен си тръгва. Минава през реката. И вместо към колите, идва към мен. Минава покрай жената. Поглежда я. Тя лежи по гръб със затворени очи. И идва до мен:
– Колега, да ти дам малко риба? Не ми се чисти.- и ми изсипва половин кофе.
Благодаря му и той си тръгва. Добър човек. Състрадателен. Помага на ближния. Когато минава покрай жената пак я поглежда. Тя отваря очи.
– Довиждане!-казва ѝ той.
Не само добър човек. А и възпитан.
После друг пресича реката. Минава покрай жената:
– Добър ден! Да не изгорите!
Възпитан човек. И грижовен. После идва до мен. И ми изсипва още риба:
– Колега, няма кой да я чисти! Вземи и тая!
А в мен заговаря срамът. Но и човешката алчност. И суетата. Представям си как се прибирам в блока с кофа скобари. И щедро раздавам. И казвам.
– Вземи комши! Нема кой да я чисти.
После идва и трети. Поздравява жената. Ама кофата е пълна. Но той вади някаква торбичка и ми изсипва още риба.
– Вземете! Жената ще ме убие ако я занеса в нас. Нема кой да чисти.
Минаха още няколко колеги. Добри хора. И възпитани. Поздравяват жената и ми дават риба. Жал ги е за мен. Цял ден висях до водата и хванах едно рибе.
После жената облича роклята. И сяда да гледа как ловя риба. Лека полека, всички колеги си тръгват. Но в тях има кой да чисти, защото повече не ми оставят нито една рибка.
После се прибираме. Пред блока свалям рибата. А съседите се чудят, кой ще чисти толкова риба. После жената влиза в банята. И аз ставам добър. Взимам един плик с риба и слизам до съседката:
– Съседке, вземи малко риба! В нас няма кой да чисти.
Та сега седя и си мисля, какво прекрасно поколение ще си отиде с нас. И какво направи с нас тая пуста демокрация. Съсипа добротата, състраданието и човечността. А вместо снимка на коте, пускам снимка на жената. Сама бере гроздето. И нема желаещи да ѝ помогнат. И риба вече си купува от магазина.
Това е.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
