Loading...
Тази седмица ходихме да качим връх Триглав в Словения. Стана епично пътуване – основно заради трафика и границите, както и бързите промени във времето – но успяхме. По-важното за мен обаче е, че си припомних как работят някои неща в Развития свят.
Словения е малка страна с един основен ресурс – прекрасна природа – от който се възползва по особено умен и ефективен начин. Туризмът там е добре организирана машина за едновременно: а) задоволяване на мерака на милиони да преживеят красотата на природата и б) подобряване на благосъстоянието на словенците. Огромен брой хора се наслаждават на природата, спазвайки определени правила и поведение и заплащайки за удовлетворението, което получават, по безброй начини – чрез хотели, къмпинги, ресторанти, наеми, паркинги, входни такси, атракции, осигуряване на достъп и т.н.
За разлика от Словения, България е доста по-голяма страна с подобна, но доста по-разнообразна природа (комбинирана с далеч по-богата история), която е абсолютно неспособна да използва този ресурс пълноценно. Причините са много. Основната за мен е в институционалното и активистко отричане на следната проста концепция:
Прекрасната природа трябва да се използва максимално много с две основни цели: а) задоволяване на желанието на хората да я преживяват и б) повишаване на благосъстоянието на местните общности, които я обитават и опазват. Тя предоставя ценна услуга, която трябва да се поддържа, а за това се изискват средства. Трябва да имаме работещ механизъм за пряка връзка между ползването и опазването. В този смисъл Словения е отличен модел за подражание, който ние просто трябва да копираме.
Обещавам да пиша много повече по тази тема…
