Loading...
36 години от рухването на тоталитарния режим. Цяло едно поколение израсна, което не помни ония времена. А е хубаво да се припомнят, защото платени пропагандатори и полезни идиоти не спират да хвалят и лустросват режима, въпреки че техният гуру им го каза директно – „социализъмът е едно недоносче“.
Каква е моята лична равносметка, като човек прекарал половината си живот по времето на Живков.
Това което помня от комунизма е повсеместната мизерия.
Опашки по магазините, връзки за всичко, липса на стоки и услуги, режим на тока. Даскали, военни, началници ти крещят и те юркат. Говоренето на това което мислиш е опасно. Напускането на страната – невъзможно. Задължителни манифестации, съботници, събрания и т.н. простотии.
(Тук не иде реч за всичките екстри на младостта)
Какво ми даде посткомунизма с всичките му недостатъци.
От 36 години 33 сам съм си началник. Мога да си сменям професиите без да питам никого. Работих като журналист, книгоиздател, брокер на имоти и последните 23 г. като фотограф. Все на свободна практика. Работното време сам си го определям, заплатата – каквото си изработя, стандартът ми в никой случай не е по-нисък.
За пръв път напуснах границите на страната на 40 години. От тогава посетих 23 държави на 3 континента. От година границите на държавите в Европа минавам по-лесно отколкото навремето да ида до Синеморец. Говоря и пиша това което мисля, без да се притеснявам.
От Нова година и парите ни ще са европейски.
Не е идеално, но определено извървяхме дълъг път, от затворници в една държава опасана с бодлива тел и минни полета, принудени да работят където ни наредят и да ни плащат колкото решат, днес сме граждани на Европа, които сами могат да определят живота си.
