Loading...
Бедата:
Бяхме десетина годишни, когато някой пусна слуха че в Княжево има фабрика за топчета и раздават безплатно на който си поиска. От една страна звучи невероятно, обаче на нашата улица „Парчевич“ беше фабрика „Детска радост“, малка печатница за картонени игри, Лудият пумпал, Черен Петър и подобни. Даваха ни безплатно от всичко и по много. От макулатурата, но ние и не подозирахме какво е макулатура (дефектна част от тиража). Пък и нали строим комунизъм, всичко ще е без пари, защо да не почне комунизмът от топчетата.
И тръгваме аз, Христо и Илко от нашия клас за Княжево. Качваме се на трамвая петицата от Съдебната палата. Но някъде към Красно село ни засича контрола. Билети естествено нямаме, къде ти. Чичото хваща мен и Христо. Докато ни навиква, така ли ви учат в училище, пионери, не ви е срам, Илко се опитва да се измъкне. Свил се е от две, гледа подплашено през рамо като животно на заколение. Няма да забравя никога тоя поглед. Обаче будни и съвестни граждани го издават. Другарю контрольор, ето тука още един. И тоя е с тях. Така и тримата вече сме в кюпа. Овластеното лице ни записва имената, къде учим, коя ни е класната. Хайде на трамвая обратно. Слизаме на Руски паметник и другарят контрольор ни вика, а сега си отивате вкъщи и до половин час всеки от вас да ми донесе тук по два лева глоба. Толкова беше глобата тогава за пътник без билет. Вика ако не се върнете ще дойда в училището с милиция, ще ви изключат и ще ви пратят в изправителен дом. Сериозна работа. Не знам норвежците колко деца са отвлекли за да ги дадат на гей двойки, обаче в ония години милицията съвсем легално си отнемаше деца от родителите и ги пращаше в изправителен дом. Да се поправят.
Та прибирам се аз, разказвам на нашите и баща ми, представи си, без хър-мър ми дава два лева да си платя глобата.
В днешно време ако се случи нещо подобно всеки нормален баща би подкарал с шамари подобен контрольор към най-близкото РПУ за изнудване и заплахи към малолетни. Деца сме все пак, доста малки. Обаче нали времената бяха други, нямаше 6-5 и еврогейски ценности.
Спасението:
Вървя към Руския паметник с два лева в джоба и като минавам покрай двора на Венци, виждам че играят на топчета. И сърце мъжко не трае, викам си, само една игричка. Обаче така съм се отплеснал в играта, че минало доста време. Часовник нямах на тия години. Сещам се за изправителния дом и тичам, тичам, обаче гражданинът контрола вече го няма. Не ме дочакал. На другия ден питах Илко и Христо – ами да, отишли и си дали по два лева, както подобава на примерни пионери.
Няколко дни се озъртах със страх, че ще се появи милицията. После ми мина. И до днес се съмнявам че чичото ги е внесъл тия 4 лева в бюджета на Градски транспорт.
4 лева си бяха пари по онуй време, когато бозата струваше 6 стотинки, а българският лев беше обезпечен със злато.
