За новите концепции за учебни програми по КМИТ/ИТ

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

За новите концепции за учебни програми по КМИТ/ИТЕто и ЛИЧНОТО ми мнение за новите концепции за учебни програми по КМИТ/ИТ, които наскоро бяха изложени. Изпратих го до експерта, пък да видим дали ще получа поне „благодаря, получих писмото“:

С голяма част от предложените концепции не съм съгласен. Част от проблемите са на философско ниво, а другите са в конкретика.

 

I. Основни концепции:

 

1. Проблемът с „Остаряло съдържание“ не е на ниво учебни програми, а е на ниво учебници.
2. Проблемът с „Прекомерен акцент върху технически операции“ за мен не е никакъв проблем. Информационните технологии ни дават именно технически средства за решаване на конкретни проблеми. „Развиване на логическо, критическо и алгоритмично мислене“ определено е хубаво нещо, но то е за други учебни предмети – математика, информатика, литература, философия. Фундаменталната идея на ИТ е да ни даде инструментите и техническите средства, с които да си подпомогнем работата по другите учебни предмети. Изместването на този фокус ще означава по-ниска ефективност в овладяването на тези технически средства.
3. „Недостатъчна интеграция със STEM и други предмети“ отново е проблем на ниво учебно съдържание, а не на учебните програми. При това той тук дори не е в юрисдикцията на издателствата и авторите на учебници, защото няма как да се напише учебник, който дава приложение на ИТ във всички възможни профили. Това е работа на учителя, който преподава на конкретни ученици – когато например преподава в профил за математици, той ще дава повече математически ориентирани задачи, а когато преподава в профил за хотелиери – задачи с моделиране от предметната област на туризма.
4. „Недостатъчен фокус върху дигиталната култура и сигурността“ и „Киберсигурност и отговорно поведение онлайн“ – тук мога да кажа, че хем сте прави, когато заявявате този проблем, хем не сте прави в начина, по който търсите неговото решение. Причината за това е, че „темите, свързани с етиката, отговорното поведение в интернет и медийната грамотност“ НЕ трябва да са въобще обособени в отделни теми! Повярвайте ми, имам широко наблюдение върху много столични училища и категорично заставам зад думите си, че тези теми са огромна мъка за учителите. Те стоят изкуствено и нелепо. Учениците скучаят. Всичко това е едно досадно нравоучение за тях. Тези теми са категорично важни, но тяхното място е ВЪВ ВСЕКИ УЧЕБЕН ЧАС, а не в отделни теми. Например когато ги учим как да вмъкнат картинка в компютърна презентация, там трябва да им обясним и да ги убедим, че трябва да зачитат авторското право. Когато ги учим как да работят върху споделени документи, там трябва да ги научим да уважават хората, с които работят, да зачитат чуждото мнение и да се държат делово при взаимоотношенията в екип. Когато ги учим как да работят с електронна поща, там трябва да ги информираме за нежеланите писма и измамите с фишинг. И т.н. Наистина апелирам при една евентуална ревизия на учебните програми да НЕ залагате отделни обособени уроци по тези теми, а се опитайте да вплетете тези знания като неизменна малка част от останалите. Ако е толкова важно да е отделна тема, нека поне да е в „Час на класа“, а не в часовете по ИТ, защото учителите наистина се мъчат и репутацията им пред учениците се срива.
5. Относно „Липса на гъвкавост и диференциация“ съм категорично съгласен с Вас, но в изложената надолу концепция изобщо не виждам как го адресирате и какво реално променяте в тази посока. Ще дам съвсем конкретен пример, който разбира се е краен, но e показателен: с какво учебните програми по КМИТ, които предвиждат изучаване на блоково програмиране, са адекватни за незрящите ученици от училището „Луй Брайл“? Ако искате наистина да има диференциация на учебните програми, трябва да промените изцяло концепцията за съставянето на своята концепция за съставяне на учебни програми. В даденото предложение отново виждаме конкретни теми и конкретни знания и умения – ученикът трябва да изучи това, да може да прави онова, и т.н. Едни наистина диференцирани учебни програми би трябвало да предлагат съвсем различно нещо – те не трябва да са шаблон, по който да се пишат конкретни учебници, а трябва да са само общи насоки, които позволяват написването на съществено различни учебници.

 

II. Съдържателни акценти

 

Говорих с немалко колеги по този въпрос и честно казано не чух нито едно мнение, което да е различно от следното: няма съществена разлика със съществуващото положение. Реално всичко, което предлагате в съдържателен план, го има и сега. Оттук насетне чувството, което пораждате с предложението на промяна, е еднозначно: тя се прави, за да се напишат едни „нови“ учебници, да се проведат няколко хиляди „обучения“ и от всичко това да се усвоят едни пари. Казвам го не като укор, а чистосърдечно – именно такова е чувството, което се поражда в учители и университетски преподаватели. Буквално всичко, което е предложено, го има и сега. Защо тогава е нужно каквото и да е да се променя на ниво „учебна програма“? За да се нагнети още малко допълнително учебно съдържание тук-там, което да е за сметка на нещо друго, пак тук-там – какво точно се цели да се постигне с това?
Ще използвам обаче възможността, за да се опитам да съм градивен и полезен, а не само критикуващ и отричащ. Конкретно ще дам една препоръка относно темата „Изкуствен интелект“, а именно – това също НЕ трябва да се изучава като отделна тема. Употребата на ИИ трябва да се вплете във всички останали теми. Причините за това са следните:
– Как точно „изучаваме изкуствен интелект“ в училище? Разбират ли учениците какво е машинно самообучение? Разбират ли как работят големите езикови модели? Има ли изобщо дори бегло докосване до математическия апарат, който стои зад технологията? Отговорите са ясни – НЕ. В такъв случай е ясно, че става въпрос не за изучаване на технологията, а за придобиване на навици за нейното използване. В тази си роля тя е изключително полезна за автоматизиране на задачи, които знаем как се решават, и изключително ВРЕДНА в образователен план, когато се използва като заместител на задачи, които учениците все още не могат да решават самостоятелно. Следвайки тази философия, където и да го поставите като отделна обособена тема, все ще е неподходящо. Изучаването на ИИ трябва да бъде вплетено като елемент от съществуващите теми – така ще бъде използван разумно и в точния момент. В противен случай нито го „изучават“, нито го ползват разумно. Махнете темата за изкуствен интелект и добавете знания и умения за използването му по различните учебни програми (не само по ИТ, а и по други учебни предмети).
– ИТ не е информатика и НЕ трябва да бъде компенсаторен механизъм за преодоляване на натрупаните дефицити, които се получиха след отпадането на информатика като масов общообразователен предмет. Опитите да вкарвате „програмиране на прости модели“ (за изкуствен интелект) са пагубни за ИТ. Повярвайте ми, трагедията с тази тема почти навсякъде е огромна. Тези часове за масовите училища са или непосилни (ако трябва наистина да се програмира), или безсмислени (ако се преподават така, както се прави в момента – импортира се някаква готова библиотека и се преписват две-три команди, които „автомагично“ свършват работата, изпращайки съобщение към чатбот). Програмирането е за информатиката, не за ИТ! Сегашното положение в прогимназията 6. и 7. клас е плачевно – на места не се учи въобще, на други (МГ-тата) децата са много по-напред от учебната програма и в КМИТ умират от скука. В 8. клас с „програмирането на изкуствен интелект“ не е по-различно – половината ученици въобще не могат да програмират, а останалите просто преписват някакъв код в тези часове. Напълно безсмислено е.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.