Loading...
Покрай един нашумял филм за кой ли път се сблъсквам с факта, че на много от хората им липсват базови познания и най-обща култура, да различават кое е факт, кое е история, кое е мит, кое е литература, кое е фолклор. В главите им се получава една огромна мешавица от факти и митове, от реалности и измислици, без да могат да отделят едното от другото.
Най-голяма вина за това положение има образователната ни система.
В училището на дъщеря ми, вместо „Голямата ваканция“ са им дали за лятото като задължителна „Славната история на България“ от Иво Сиромахов. Хвърлих един поглед на четивото, разбира се, купчина измислици и митове. Литература. Не ме разбирайте грешно, в литературата, легендите митовете и фолклора няма нищо лошо. Но е много лошо, когато това се опакова като история, като фактология.
И още по-лошо е мишмашът от факти и измислици. Примерите са безбройни и засягат почти всичко което ни е блъскано и продължава да се блъска на следващите поколения в главите.
Кубрат е историческа личност. Историята със синовете му и снопа пръчки е мит. Легенда която я има у много народи. Същата сцена 1:1 я има в японския „Кагемуша, сянката на воина“ с императора и неговите синове. Съмнявам се Акира Куросава да я е прочел в нашите читанки. Балканджи Йово е фолклор. Периодично някой реве, махат Балканджи Йово от учебника, подменят историята. Не. Подмяна на историята е точно обратното, когато заместваш фактология с фолклор и митология. Ама какво да очакваме, когато същото се случва и най-високите етажи в държавата. Тия дни покрай честванията на годишнината на Левски, чух толкова небивалици, клишета и глупости от медии и държавни мъже и жени, че чак ме беше срам да ги слушам. Оформиха портрет на един митологизиран, хиперболизиран и измислен Левски, който няма почти нищо общо с живелия преди век и половина Васил Кунчев.
Та, думата ми е за малко повече критично мислене и разграничаване кое какво е. Кое може и кое не може.
