Loading...
Нов сборник с документи разкрива отношението на ДС към провсъюзните организации преди 1989 година
Какво е било отношението на Държавна сигурност към профсъюзните организации преди 1989 година, и как работниците са се опитвали да променят статуквото в системата, разкриват документите от нов сборник, съвместно издание на комисията по досиетата и Института за изследване на близкото минало.
Читателите ще имат възможност да се докоснат до неизвестни до момента за широката общественост факти, като този, че през 1981 година, най-вероятно под влияние на събитията в Полша и действията на „Солидарност”, работници правят опит да създадат Тайна синдикална организация на шофьорите и ватманите.
“За нас няма нищо по-естествено от това, да поддържаме подобни връзки, защото работата на всички историци, които искат да хвърлят повече светлина и да осмислят по един отговорен и конструктивен начин близкото ни минало не би имало смисъл без използването на документите от ДС”, заяви директорът на института проф. Ивайло Знеполски.
Идеята за сборника по думите му е на института, тъй като експертите са установили, че липсва един поглед на отношението на режима към работниците през профсъюзите. С течение на времето се наблюдава едно размиване както на понятието работническа класа, така и на отношенията между управлението и съсловието на работниците.С годините постепенно всички хора се превърнали в работници – като се започне от здравните, мине се през художествено-творческата интелигенция и се стигне до представителите на научно-техническата. Разкриването на историята на отношенията между БКП и работническата класа е много важно, за да се проследи еволюцията на системата, изтъкна още Знеполски.
Според един от съставителите – Пенка Кабакчиева, документите потвърждават по-скоро това, че профсъюзните организации са били като проводник в отношенията между работниците и партията, и по тази причина не са представлявали особен интерес за органите. Изненада за работилите върху сборника експерти се е оказала не толкова липсата на каквато и да е синдикална дейност от страна на профсъюзите, занимавали се с несвойствени за тях задачи като възпитанието на децата и юношите, колкото на синдикални искания от страна на отделни работнически колективи. Трудещите са искали съвсем обичайните неща като намаляване на работния ден и повишаване на заплатите.Сборникът според нея разкрива изключително интересни факти около всекидневната съпротива на работниците.Тя цитира документ, според който в отговор на опитите за протест на 40 шофьори председателят на профсъюзите им заявил: „Или ще работите където ви пратим или се махайте. Както ви свирим, така ще играете.” Освен тайния профсъюз на шофьори и ватмани, работници от „Кремиковци” се опитали да създадат независима синдикална организация „Истина” с организатор наречен „Наивник”. Интересно е, че членовете му се връщат към риториката от преди 9.09.1944-а, критикувайки социалистическото общество от леви позиции, нещо което пък органите на МВР и партията определят като реакционна критика на социализма.
Работниците се обръщат към органите: „Господа, това не е строителство на комунизма, това е фашизмът, това е буржоазия, прикрила се зад маската на комунизма. Комунизъм – това е благоденствието на една нация…Направихте така, че с една заплата да могат да се купят едни дамски ботуши…”. В архивите според Кабакчиева се откриват уникални истории, които могат да послужат за сюжети на десетки романи. Едни от най-често срещаните сюжети в случая са свързани с производствени аварии и опитите на властта да установи, дали те са случайни или умишлени, дали са диверсия или плод на нехайство. Делата за подобни аварии носят имена като: „Подпалвач”, „Наивник”, „Анонимчик” или „Мръсник”.
„През документите се открива параноята на системата, неувереността и невъзможността й да открие кой е враг и кой наш”, заяви още Кабакчиева. Сюжетите, разкривани от документите според нея са важни, защото показват клопката на системата извън профсъюзите и това, че бивайки институциализиран, доносът е привилегия само на агентите от ДС. Когато се появи някой, който е изземвал функциите им, каквито случаи е имало, то системата се е питала – враг или наш е той. За агентите всеки опитал се да си присвои правото на органите да следят живота на другия е подлежал на разследване и е бил разглеждан като потенциален враг.
Сборникът с документи е разделен на три части, разглеждащи отношението на ДС към профсъюзите и към отделните работници както у нас, така и в чужбина.
