Loading...
С наближаването на 3 март гледам, че взеха да зачестяват публикациите за Баташкото клане.
Явният смисъл на тия четива е да ни научат на патриотизъм. По български. Сиреч, не толкова да обичаме Родината, колкото да мразим съседите.
Баташкото клане е хубав повод за омраза.
Към всичко турско.
Примерно към хората в Анкара. Или към турските пилоти натовци.
Не мога да разбера обаче логиката.
Нещо ми се струва сбъркана.
Всички исторически документи сочат като извършители на Баташкото клане башибозук, предвождан от Ахмед Барутанлията, сина му и роднините му.
Башибозук означава селяни с оръжие.
Помаци от Доспат, Барутин и околията.
Обаче популярните четива удобно заместват имената на садистичните зверове убийци с безличното „турците“.
Кои турци? Тия от Анкара ли? От Измир или от Истанбул?
Със сигурност при оня дефицит на мобилни телефони в Османската империя, в тия градове, ако изобщо са чули за селище наречено Батак някъде из Румелията, то са чули месеци след Априлското въстание.
Обаче ние, патриотите, мразим техните наследници.
А не наследниците на преките извършители. Село Барутин е толкова малко и изолирано от света, че днес сигурно няма човек дето по някаква линия да не е роднина на Барутанлията.
Как нито един патриот не отиде в Доспат или Барутин да каже на тия хорица там, колко силно ги мрази, защото техните деди са изклали батачани? Да им потърси сметка, ама ей така директно, очи в очи.
Вместо да споделя глупави писания в интернет, засягащи наследниците на хора, живели на хиляди километри и никога не чували дори за Батак.
