Loading...
Та оня ден написах, как съседчето събираше желязо та да си вземе лаптоп. И мислех, че съм го направил парче бизнесмен, ама Валерко ми каза, че съм го направил клошар. Та се замислих. И май е прав. После се замислих още. И май е прав. После още, още и още. И се връщах назад, назад, назад… До детството. И загрях нещо, где досега ми е убягвало.
Бе социализъм. Имаше всичко и бе без пари. Нямаше едно нещо. Хартия .А хартията бе жизнено необходима. За томовете на Живков и Ленин. Толкова търсени бяха, че не оставаше за хартия за дупе. Та всяко чавдарче и пионерче трябваше да събира и предава. Сега си представете, как се събира хартия, като има пет вестника. И като нема хартия за дупе. Особено на село. Где у нужника нема течаща вода. У градовете моеше да минат и без вестник, ама на село не. Та сега пиша това и осъзнавам, че по онова време е имало гениални хора. Томовете на Живков и Ленин се издаваха на луксозна хартия. Оттогава е следната българска мъдрост:
Насран гъз луксозна хартия не търпи.
Затова досега оцеляха тия томове.
Иначе българските народни приказки, Ян Бибиян и Баба Цоцолана се издаваха на вестникарска хартия. Ако не беше така, щеше ли да ги помня досега? Клечиш и четеш. Даже знам хора, где ги препрочитаха. После станаха политици. Нали се сещаш, че като препрочиташ нещо, где е зацапано, трябва фантазия да имаш. Да си представяш кво пише под зацапаното.
Та зорлем искаха да ни направят клошари. Да сбираме отпадъците и да се радваме на стотинките.
Та да ви кажа. Никога не предадох грам хартия. Баща ми бе абониран за „Поглед“ и „Спорт“. Спортът отиваше у нужника. Погледа го пазеше. А аз получавах „Млад конструктор“. После „Космос“ и “ Антени“. Половината ги крадяха още в пощата. Ама не станаха за гъз.
Та не успяха да ме направят клошар. Даже като излезе „Мъртвата зона“ на Кинг, не предадох грам хартия, ама я взех. Книжарката у Свищов обичаше луканка. У студентския стол бе на половин цена. Излезе ми десетина кила. Карловска. Ама не станах клошар. Чист бизнес си беше. Дал – взел.
Не, че сега е късно да стана. Знаете ли какви книги хвърлят хората? Особено тия, где пазят томовете на Живков и Ленин.
Книгата ми, КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА може да я имате ако звъннете на 0886446795.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
