Грамотни български деца

Та вчера прочетох пародия на „Върви народа възродени“. У последно време сме били унижавани, неграмотни, нямаме победи, врагове бол…

И по тоя повод реших да ви поотворя очите. За да върви един народ напред, първо му трябват водачи.

Второ му трябват цел и пътна карта.

Трето трябва да има народ.

А най-важното е четвъртото. Трябва да има хора. Индивиди. Индивидуални индивиди. Индивидуално индивидуални индивиди. Народ в униформи не е народ. Такъв може да отиде само до лудницата. Или от нормална държава да направи лудница.

Кога сме вървели напред, може да направите справка с историята. Напред понякога беше напред, напред беше и назад. Напред е у лево, и у десно. Що хората са различни. Различни мозъци, различно мислене, различна сексуална и политориентация. Явно написалият новия химн мисли, че за да вървим напред ни трябват врагове, где да мачкаме. С пушки и униформи, литнали заедно по бойните полета, да побеждаваме сърби, гърци, турци, англичани и руснаци. С „НА НОЖ“ и „УРА“. Еднакви. Заедно. Като стадо. И с гордо вдигнати глави да режем глави. Ако направим справка у историята, где я нема на български, винаги след победите сме навеждали глави победени. В много от случаите от срам. Ама това, както рекнах, го нема у историята. Там са победите.

Та ето за какво иде реч. Един народ няма как да бъде възроден целия. То не е и нужно. На мен възроден народ ми звучи и прилича на стадо овце, запладнило на сянка. После овчарят го вдига и гони към водата. А овцете тичат възторжено. После се изморяват и пак лягат. И ако направите справка с историята, ще видите, че често сме го правили.

А старият химн е ясен. Нали помните какво ни учи да правим!? Не да ни водят, а да вървим!? Не да вървим на 24 май и да веем Аз, Буки, Дуки и Муки. Просто трябва да отворим букварите и ги покажем на децата. „А“ – ягне. „Б“ – Бойко, БСП, „Г“ – ГЕРБ, гост. “ Д“ – другар, дупе… „Я“ – ягне. Та натам е посоката. Да вървим само трябва. От просто, по – просто е. Към просвета. А просветата не е да ни пише некой на кирилица, да не пишем на латиница. И да сравняват къра и кurа. Просвета е и да пишеш и четеш на кирилица, ама и да четеш Шекспир на американски. И си представям как целокупният български народ чете „Старецът и морето“. В оригинал. На руски. И ке се напикам от смей.

Та искам да ви кажа, че възраждането на един народ е проста работа. Най-простата на света. И е строго ИНДИВИДУАЛЕН акт. Просто трябва да се спазват няколко прости правила. Точно десет:

1. Учи! Учи! Учи! Учи!

2. Работи! Работи! Работи!

3. Не реви! Не реви! Не реви!

И ако и вие се огледате, ще видите, че доста хора го правят. Най-вече младите. И хич не са унизени. Ама хич. Що човек може да бъде унизен, само ако иска да бъде унизен. Може да ги видите и по София, и по Париж, и по Ню Йорк. И у Москва ги има. Грамотни български деца.

Те това исках да ви кажа. И друго.

Най-обичам да ставам рано, когато не трябва да ставам рано.