Loading...
ОТВОРЕНО ПИСМО
И понеже сега в България се задават избори, някои субекти, както се е случвало и друг път в миналото, се опитват да извлекат политически дивиденти от популистко говорене, като спекулират с икономически теми, например за размера на концесионните такси и участието на държавата в добива на минерални суровини. Този път, за по-голям ефект, допълнително се внушават подвеждащи твърдения, че в държавите от Европейския съюз законодателството в защита на националния интерес било по-различно, т.е. по-добро от българското.
Управителният съвет на Българската минно-геоложка камара изразява категоричната си позиция против всякакви предизборни спекулации с минерално-суровинната индустрия в страната.
Българска минно-геоложка камара е учредена през 1991 г. В нея членуват над 100 търговски дружества, произвеждащи над 90% от промишлената продукция на минерално-суровинната индустрия в страната. Камарата е член на в Европейската асоциация на минната промишленост, металните руди и промишлените материали (ЕВРОМИН), а чрез две от дружествата – „Мини Марица-изток” ЕАД и „Въгледобив Бобов дол”, е представена и в Европейската асоциация за въглища и лигнити (ЕВРОКОЛ).
Българското общество трябва да бъде информирано и запознато с фактите по отношение на добива на минерални суровини, за да спрат манипулативните внушения.
Минерално-суровинната индустрия в България, както и в Европейския съюз и света, е основата на всички останали индустрии – металургичната, химическата, строителната, машиностроителната, електротехническата, електрониката и др., т.е. тя е жизненоважна за съвременното съществуване и развитие на човечеството.
Добивът на подземни богатства, както в държавите от Европейския съюз, така и в останалите страни е свързан с голям инвестиционен, пазарен и социален риск, поради което на повечето места се извършва от 100 % частно-правни субекти.
В България площта, определена по предоставените концесии за добив, е 0,9% от площта на страната при средно 1% за държавите-членки на Европейския съюз.
Относителният дял на минерално-суровинния отрасъл в брутния вътрешен продукт на страната е между 4% и 5% годишно. Браншът осигурява пряко между 25 000 и 30 000 работни места и непряко други около 120 000 работни места, обслужващи сектора.
Концесионните такси в България са съизмерими с тези на другите държави-членки на Европейския съюз и страни от Европа. Така например, концесионната такса за добив на цветни и благородни метали в Румъния и Испания е 2% от нетните приходи от продажби; в Португалия, Сърбия и Македония е 3%; в Гърция (за злато), Финландия и Норвегия не се заплаща концесионна такса.
В България, съгласно наредбата за определяне на концесионните възнаграждения, дружествата, добиващи метални полезни изкопаеми, заплащат между 0,8% и 4,0% или средно 2,4% от стойността на металите в добитата руда, в зависимост от рентабилността на добива, което е подобно на концесионните възнаграждения за мед в Полша.
Освен това, търговските дружества в отрасъла заплащат всички други държавни и местни данъци и такси, произтичащи от общата за всички отрасли данъчна система в страната – корпоративен данък печалба, ДДС, осигуровки, местни данъци, такси и други. Освен това, концесионерите оказват допълнителна голяма всестранна подкрепа на местните общности.
Концесионните такси в някои договори за концесии, които са неразделна част от договорите за приватизация в отрасъла, са средно около 1,5% от стойността на добитите количества метали. Ако те се приравнят към нетните приходи от продажби, процентът трябва да се увеличи с около 1/3 поради технологичните загуби при добива и обогатяването. Това означава, че размерът на концесионно възнаграждение в тези договори в България от около 1,5% се равнява на около 2,0% на база нетни приходи от продажби, колкото е например в Румъния.
На база гореспоменатото можем да заключим, че концесионните такси в България са съизмерими с тези на държавите от Европейския съюз. Всяко повишаване на тези такси ще постави инвеститорите у нас в по-неблагоприятно положение спрямо инвеститорите в други европейски държави.
За съжаление, определени лица, не разбирайки същността на добивната индустрия и големия риск на инвеститорите, свързан с циклично променящите се пазарни условия и цени, проявяват интерес към тази индустрия единствено, когато дойде цикъл на повишаване на цените на борсовите и други суровини. Тогава те започват да манипулират общественото мнение, че могат да се подобрят пенсиите на хората, заплатите и инфраструктурата на страната, като компаниите се национализират и се увеличат данъците, но никой не говори, че са необходими огромни средства за покриване на производствените разходи за добива и значителни инвестиции за техническо осигуряване, технологично развитие, екология и безопасност на труда в предприятията от отрасъла.
Когато дойде период на ниски пазарни цени и компаниите от минния сектор в целия свят се затрудняват как да продължат своята дейност и да запазят работните места, гореспоменатите лица не се интересуват от проблемите на бранша.
Вече се чуват и предложения държавата да участва в добива на минерални суровини и този въпрос да бъде поставен за решаване с референдум. Придобити граждански или търговски права не могат да се отнемат по такъв начин, както и изменението на вече съществуващи търговски договори. Това противоречи на всички правни принципи в Европейския съюз. Освен това, законът изрично забранява да се поставя на референдум въпросът за данъци, такси и трудови и осигурителни плащания и вноски. Това е основна част от правителствената финансова политика на всяка държава и не подлежи на подобно допитване, което може да блокира икономиката на страната за години наред, да дискредитира България в очите на инвеститорите, не само в бранша, но и във всички отрасли на икономиката.
Същевременно, България има горчив опит от времето, когато цялата добивна индустрия беше държавна и като такава беше технологично изостанала и с огромни проблеми в екологията и безопасността на труда.
Българското законодателство, регулиращо дейностите в сектора, е хармонизирано със законодателството на ЕС. В края на 2010 г. България направи и голяма европейска крачка, като създаде единен орган за контрол и управление на подземните богатства в лицето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Преди единния орган, минерално-суровинната индустрия се администрираше от три министерства, което силно бюрократизираше и затрудняваше инвеститорите, създаваше условия за корупция и пречеше за провеждане на единна политика в отрасъла. Създаването на единния орган осигури условия за преодоляване на бариерите в процеса за концесиониране и изготвяне на национална стратегия за развитие на минната индустрия. Това е добър знак за инвеститорите у нас и съответства на сегашната политика за суровините на Европейския съюз, както и за устойчивото развитие на общността.
Благодарение на усилията на всички страни в бранша, минерално-суровинната индустрия като цяло е една от малкото в страната, които през последните години се развива устойчиво, инвестира в модерни технологии, опазване на околната среда и безопасни условия на труд и осигурява ръст в производството и работните места в условията на тежка икономическа криза.
В заключение, обръщаме се към Президента, Народното събрание, Правителството, политиците, национално представените работодателски организации, научните среди, синдикатите, Европейския парламент и Европейската комисия, ЕВРОМИН и ЕВРОКОЛ, – да се обявят срещу всякакви необосновани атаки срещу минерално-суровинната индустрия в България, което е в интерес на цялото ни общество и в интерес на Европейския съюз.
Управителен съвет
на БМГК
