Loading...
Един от най-упоритите митове в социалните медии у нас е този за величието на България като неограничен източник на злато, който хранел всички канадски и поне половината американски пенсионери.
Вчера попаднах на тази хубава графика на добива на злато (еквивалентно метално съдържание; топ 15) по страни през 2023 г.
Ясно видимо е къде се добива най-много злато по света – Китай, Русия и Австралия уверено водят, а Канада заема 4-то място с около 200 тона. Забележително е отсъствието на България, за която човек трябва малко повече да порови. Оказва се, че през 2023 г. в България са добити 9.7 тона златен еквивалент, което ни поставя някъде много надолу в световните класации.
Всъщност добивът у нас храни (доста обилно) най-вече населението на няколко общини, които нямат кой знае какви други алтернативи, както и непряко държавния бюджет и закачените към него български пенсии. Разбира се, най-много печелят акционерите на Дънди Прешъс Металс, какъвто може да стане всеки, стига да му стиска да хвърли парите си в толкова рисков бизнес. Все пак това е единствената международна златодобивна компания, имала лудостта да инвестира у нас. С оглед на нейния опит, друга вероятно няма да видим, а рудните ни богатства ще си изветрят на воля през бъдещите геоложки времена.
Добавка, че гледам големи глупости се пишат (както винаги):
Пазарната капитализация на DPM е под 5 милиарда лева (след 83% ръст през последната година). Това значи, че българската държава може да купи >50% от компанията за същите пари, с които прави един участък от магистрала. Така ще получи пълен достъп до несметните й богатства… Кое не е ясно?
Не приемайте този пост като препоръка за инвестиции.
