Loading...
Първо, политически е много трудно да се режат разходи. Който го направи рискува да загуби избори, а популистките партии (при условие, че въобще има непопулистки) да спечелят. Остават двете решения да се теглят нови заеми или да се повишават данъците. А най-вероятно и двете, понеже според изследвания избирателите приемат по-лесно нови данъци, отколкото да се свиват разходи. Така процентът на преразпределение расте непрекъснато, като за 2025 г. е 46% (ако добавим вноските в капитала на ББР и БЕХ). Което означава повече държава и по-мачкан частен сектор.
Само че това е грешен подход, доколкото повишаване на дълг и/или данъци води до анемичен растеж, а рязането на разходи – до по-висок. Излиза, че общественият натиск, който виждаме и в момента в България, е за слаба икономика, макар естествено хората да не го осъзнават така.
Има ли изход? Обичайното е голяма криза, която да подейства отрезвяващо. Затова и икономиката и държавното управление са на цикли. Преди 10 години изглеждаше, че Германия е шампион, а Гърция аутсайдер. Днес ролите са кажи речи разменени. Естествено гръцката икономика не е голяма като германската и не може да бъде локомотив.
За България изход може да бъде само антипопулистка алтернатива. За да не чакаме поредната 1996 година. Но такъв дебат практически отсъства. Четем само, че бивш и настоящ финансов министър спорят кой е по-виновен за бързото нарастване на държавния дълг. Сякаш не са двете лица на една и съща политика, доколкото единият е започнал този процес, а другият го е доразвил.
