Коментирал съм състоянието и източването на енергийните компании, но резултатите на Фонд сигурност на електроенергийната система са повече от трагични. Неговите основни приходи са от въглеродни емисии и 5% от продадената електроенергия. Разходите са предимно компенсации за битовите потребители, субсидии за старите ВЕИ (за новите отдавна няма и не би трябвало да има), плащания към производителите на пара (Ковачки), както от последните години и компенсации за небитовите потребители, когато цената на тока е над 180 лева за мегаватчас.
Последната компенсация беше въведена през 2022 г. почти единодушно (само аз бях против), като най-облагодетелстваната компания от това е Лукойл Нефтохим, която вече е получила стотици милиони лева от това. Сякаш конюнктурата на пазара и дерогацията не й позволиха да печели милиарди над обикновеното, 239 депутати решиха да й напълнят гушата с още. Много от тях иначе се бият в гърдите и са готови да скачат на Путин. На думи да, когато дойде време за гласуване – не.
Та всичко това натоварва изключително много фонда, който доскоро беше машина за пари. От отчета за 2024 година виждаме, че тези пари вече са стопени и ако продължаваме по същия начин държавата ще трябва да плаща от бюджета. Докато активите на фонда в края на 2023 г. са 1.3 милиарда лева, година по-късно вече са само 186 милиона. Загубите през 2025 г. (до юли включително) са още 78 милиона. Тоест, политиката да плащаме всичко на всички (и най-вече на Лукойл и Ковачки) води до това. Изтъняване на всички натрупани резерви, които е имало някога някъде. Това е цената на 3% бюджетен дефицит. Той на книга е толкова, но като погледнем надолу по веригата, обезкървяването на държавните финанси е зловещо. И гласове за промяна в сегашният парламент няма. Например не съм чул някой да предложи да се спрат компенсациите, от които най-много печели Лукойл. Всички са русофили, а депутинизацията е просто лозунг.





