Loading...
Добивът и преработката на нужните суровини е най-силният двигател на унищожение на природната среда в последните години. Скоростта и мащабът на развитие на индустрията са шокиращи.
Всичко може да се случва по много по-щадящ начин, но реалността на терен обикновено е различна – компаниите (най-вече китайските) просто разорават наред, особено в страните от Третия свят.
Добрата новина е, че технологични решения за почти всички казуси има. Тук изброявам само някои, които са засегнати в статията:
Вкарване на CO₂ в скали за освобождаване на Ni/Co. Лабораторни/полеви разработки показват, че CO₂ може да „отключва“ никел и кобалт от скали, като потенциално прави процеса въглеродно отрицателен. Така се съчетава добив с улавяне на въглерод.
Електрокинетичен добив на редкоземни елементи. Използват се електрически токове, за да се мобилизират редкоземните елементи в почви, което намалява нуждата от токсични реагенти. Методът цели по-чисто и по-евтино отделяне на елементите.
Директна екстракция на литий (DLE) от саламури. Нови процеси извличат литий направо от подземни разсоли, с по-малко вода и по-бърз цикъл спрямо изпарителните басейни. Това ограничава натиска върху оскъдните водни ресурси в сухи региони.
По-чисто рафиниране и по-нисък въглероден отпечатък. Усъвършенстваните методи за преработка на критични метали свалят емисиите на всякакви вещества – най-“мръсната” стъпка в веригата. Така се намалява най-вече локалното замърсяване, което е основна пречка това да се случва в Европа и САЩ.
Преработка на хвостове и минни отпадъци. В стари хвостохранилища и купове отпадъчна скална маса има значителни количества критични елементи, останали неизвлечени в миналото. Използването им намалява нуждата от нови рудници и чисти наследени замърсявания.
Фитоекстракция: Растения „изсмукват“ следи от метали от почвите и ги натрупват в биомасата, която после се преработва. Методът може едновременно да рекултивира замърсени терени и да добива редки метали.
Био-базирани сорбенти (хитозан от скариди например) за редкоземни елементи. Композити от хитозан селективно извличат неодим от минни отпадъци. Това предлага евтина, ниско-токсична алтернатива на традиционните реагенти.
Извличане на редкоземни елемнти от дренаж на въглищни мини. С понижаване/корекция на киселинността водите, изтичащи от мини, стават източник на ценни елементи. Така отпаден поток се превръща в ресурс. Има потенциал даже в Мини Марица-Изток, но някой трябва наистина да се заеме сериозно.
Извличане на метали от отпадна скала (напр. мед). Технологии за доизвличане позволяват от „бедни“ материали – т.нар. стерилни скални маси – да се получи полезен метал, без нова разкривка. Това подобрява общата извлекаемост и намалява отпадъците.
Усъвършенствано сортиране и рециклиране на електронни отпадъци. X-ray флуоресцентно и AI сортиране, плюс методи като микровълни, селективно излужване и плазмена рециклизация, вадят метали от стари устройства и батерии. Това пести енергия, намалява емисии и връща големи материални потоци в обращение.
Материалозаместване в продуктите (напр. LFP или натриеви батерии). Те заменят кобалт и никел с желязо и фосфат, които са по-достъпни и с по-малко рискови вериги. Така натискът върху „проблемните“ метали отслабва без жертва на производителността за много приложения.
Дълбоководен добив на полиметални конкреции. Дъното на океана съдържа богати на никел, кобалт, манган и мед конкреции и техниката за събиране е изпитана. Пречката е регулаторна и екологична – опасения за щети върху морските екосистеми водят до мораториуми и остри спорове.
Космически добив (астероиди/лунни кратери). Идеята е да се извличат метали от астероиди или от лунни кратери, създадени от метални астероиди, за да се избегнат щетите по сушата. Технологично е изключително трудно и скъпо, но частни мисии и агенции вече показват първи стъпки.
Някои възможности може да звучат фантастично, но по всичко описано вече се работи, а списъкът съвсем не е изчерпателен. Разбира се, най-смислено е преди всичко да се започне с прилагане на най-добрите налични техники в индустрията и в региони като Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия.
