В началото на септември се появяват интересни новини, които наглед няма нищо общо, но аз правя връзка помежду им.
1. Русия и Китай се споразумяха за изграждането на гигантския газопровод „Силата на Сибир 2“, който в един бъдещ момент ще трябва да изнася 50 млрд. кум. м. газ годишно към Монголия и Китай. Това е в допълнение към вече съществуващия „Силата на Сибир 1“. По този начин Русия ще може да изнася газ и от западносибирските си находища, които доскоро обслужваха Европа, а Китай си осигурява достъп до огромни енергийни ресурси на ниска цена. В същото време руски компании започнаха да изнасят и втечнен природен газ от арктическите находища към Китай. Повече тук: https://www.bloombergtv.bg/…/149264-rusiya-i-kitay…
2. Възходът на изкуствения интелект и цялата икономическа екосистема около него започват все по-видимо да се сблъскват с недостига на енергия. Втората статия отлично описва предизвикателството пред големите IT компании в САЩ. Струва си да се изчете: https://www.capital.bg/…/4823766_kak_nedostigut_na…/
3. Данните са ясно видими – големите производителите на електричество в САЩ отново инвестират здраво в нови газови централи (третата графика). В същото време и големите износители на втечен природен газ от САЩ отчитат нови рекорди на износа, а тепърва се изграждат и няколко нови терминала. Добивът обаче стагнира – ръстовете от миналите години вече ги няма, а относително ниските цени на петрола не помагат в това отношение – компаниите нямат стимул да инвестират в нови кладенци.
Според мен в един момент цената на природния газ в САЩ ще се вдигне твърде много за вкуса на американците – бързият ръст едновременно на вътрешното търсене и износа силно ще изпреварят добива. Тогава Тръмп ще трябва да избира да осигури ток за изкуствения интелект, енергия за индустрията и отопление за американците на относително ниска цена или да продава газ на Европа. Нали се сещате какво ще избере? Забележете, че това може да се случи още тази зима – ако е достатъчно студена.
Европа може отново да се окаже в крайно неприятна позиция, ако изведнъж секнат доставките както от Русия, така и от САЩ. Другите големи износители на природен газ – Катар, Австралия и Иран – имат много дългосрочни договори с Китай, Япония и Южна Корея, които няма да нарушат.
От цялата работа Русия и Европа губят най-много. Русия губи, защото ще бъде принудена да продава твърде евтино – реално става суровинен придатък на Китай. Европа губи, защото силно изостава в глобалната конкуренция за ресурси, а оттам – и във високите технологии и изкуствения интелект, които все повече зависят от достъпа до евтина енергия.
Лично аз залагам доста на потенциалния ръст на цената на газа в САЩ, но не го приемайте като препоръка за инвестиции.






