Loading...
Последните данни на Световната банка отчитат още 125 милиона души като живеещи в крайна бедност, но това не означава, че светът е обеднял. Всъщност ръстът на бедните се дължи на промяна в т. нар. „линия на бедност“, която е повишена от 2.15 на 3 долара на ден (по цени от 2021 г.). В резултат 125 милиона души, които преди юни не биха били смятани за крайно бедни, вече попадат в тази категория.
Както е ясно видимо от графиката, общото послание остава същото, независимо дали гледаме новите или старите оценки. Напредъкът през последните десетилетия е огромен – над един милиард души са излезли от крайна бедност от 1990 г. насам.
За съжаление след 2015 г. – и особено видимо през 2020 г. – този напредък вече е спрял. Доходите са застинали на нивата си в регионите, където живеят повечето от най-бедните хора на света, а към тях вече се добавят и малки прослойки от Развитите страни. Ако това не се промени, стотици милиони ще останат в капана на крайната бедност още дълги години.
Какво се случи през 2015 г. и 2020 г.?
1. ООН измисли и прие Целите за устойчиво развитие към 2030 г. като първата е „Постигане на нулева бедност“.
2. ООН измисли и прие Парижкото споразумение за климата, а през 2019 г. ЕС измисли и прие Зелената сделка.
3. През 2020 г. ковид удари света и държавите поеха икономиките на ръчно управление, наливайки огромни ресурси в т. нар. „енергиен преход“, който гони постигането на целите на т. 2, без да се интересува от резултатите по т. 1. Към днешна дата това води само до силно оскъпяване на енергията и някои суровини и ръст на енергийната бедност, вкл. в региони като ЕС, Великобритания и Австралия.
Може пък да греша и всичко да е просто съвпадение?
Може пък достъпността и цената на енергията да не е чак толкова пряко свързана с бедността?
А дано, ама надали…
