МВФ препоръчва почти едно и също, защото той не прави политика, а дава техническо решение на политически проблем, т.е. как да не фалираме с политиките, които сме си избрали. Задължително предлага отменяне на плоския данък и максималния осигурителен доход, увеличаване на ставките на ДДФЛ и КПО и др. с идеята, че повишаването на ставките ще доведе и до по-високи приходи. Опитът на България обаче е точно обратният – приходите се увеличават с намаляването на ставките. Дебатът за максималния осигурителен доход е малко по-различен.
Както обсъждахме по време на Алтернативния бюджет на Institute for Market Economics миналата есен – бюджетът няма счетоводен проблем, за да му търсим счетоводно решение. Той има структурен проблем, за който един билюк икономисти повтаряме от години – структурни промени в разходната част, които не са обезпечени с огледални структурни промени в приходната част рано или късно ще доведат до системен дефицит и трупане на дълг.
Сега следва политическият избор – дали да се овладеят разходите, дали да се увеличават данъците или да се трупат дългове „защото сме много под средното ниво за ЕС“. Първото е трудно, второто не само че няма да има бюджетен ефект, но и ще потопи икономиката, а третото даже няма да го коментирам.
Има много ясни причини за настоящата данъчна структура в страната, които бяха изстрани през 90-те и отне още около десетина години за изграждането ѝ до 2008 г. Тези причини не са се променили и би трябвало да се изчерпят всички останали мерки, преди да се посяга към нови и необмислени структурни промени при данъците, каквито видяхме при разходите.





