Отворената търговия и парите са двата показателя, по които нямаме проблеми за икономическата си свобода, така че влизането в еврозоната ще ни улесни, но не е карта за членство в „клуба на богатите“.
Размерът на правителството става все по-голям проблем, особено тази година, когато България само до този момент е изтеглила 16.8 млрд. лева допълнителни заеми, а заплатите в държавния сектор и броят на чиновниците растат като че ли неудържимо. Регулациите от типа максимални цени и надценки и увеличаване на правомощията на КЗК да натиска бизнеси също са огромен проблем, който се задълбочава.
Съдебната система и защитата на собствеността обаче са топ проблем. Като тръгнем от кражбата на имоти и стигнем до рекета върху бизнеси и политическите дела. По всичко това вървим надолу. Което означава по-малко свобода, по-нисък растеж и бягство на капитали и на хора от страната. Последните години уж бяха на безвремие, но тренда беше обърнат. Мнозина се върнаха. Вярно, редица недъзи бяха налице. Но сравнение с държавата на главното Д не може да има.




