„Без повишаване на данъците няма да се мине“ е новият рефрен на близките до управляващите, който вчера по БТВ радио се опита да пробута и Нидал Алгафари. Веднага го контрирах в дебата, че може да се мине, но не и в държавата с главно Д, в която всички искат да харчат парите на данъкоплатците като невидели. Естествено, че ако трупаме дългове по десетки милиарди годишно и поддържаме дефицити от 5 до 8 процента ще стане това. Системата просто няма да издържи.
Но има алтернатива на това. И тя е да разгледаме внимателно разходите в държавния бюджет. Да видим как се управляват държавните компании и да ги преструктурираме. Да ги извадим на борсата и мениджмънта да ги управлява като корпорация, а не като ведомство от типа прасенце касичка на министъра. Да се прегледат обществените поръчки и да се приоритизира изграждането на национална инфраструктура, включително с частни капитали (магистрали, жп. линии, водния сектор, топлоснабдяване, енергетика), а не проекти с никаква добавена стойност, но за много пари на кметове, които са се снимали под герба. Да се прегледа армията от чиновници и чия липса няма да се усети или могат да бъдат заменени от електронни услуги и изкуствен интелект. Да започнем да отменяме навъдилите се десетки регулации от последните години, които забавят и оскъпяват правенето на бизнес, но и водят до назначаването на нови чиновници, които да контролират за спазването им.
Въобще държавата е станала толкова всепроникваща, че е нужна голямата метла. Иначе просто данъкоплатците няма да издържат. Защото ще са нужни не един или два пункта повишение на данъците, а много по-голямо. Такова развитие трябва да предотвратим на всяка цена. Защото после оттласкването от дъното ще е трудно. Много трудно. Изпитали сме го на гърба си и помним.




