Светът малко по малко изтрезнява по отношение на климатичните си „амбиции“, а Европа започва да осъзнава колко дълбоко е затънала в климатичното си блато – новините по въпроса вече стават ежедневни…
Започваме да отлагаме и ограничаваме не само „амбициозните“ цели за спешна декарбонизация, а даже и конкретните законодателни мерки – като въглеродното мито (CBAM) и добавянето на горивата към Схемата за търговия с емисии (ETS2).
И двете са в основата на европейските климатични политики. И двете биват отложени с една година. А както всички знаем, отлагането е майката на отмяната.
Промяната настъпва, но това се случва прекалено бавно и с твърде малки стъпки, а енергетиката и индустрията ни затъват бързо. Единственото работещо решение е ЕС да приравни цените на въглеродните квоти с останалия свят, тоест да ги намали с около 95% или напълно да отмени тази политика. Само така енергията и тежката индустрия у нас могат отново да станат глобално конкурентни и някой ден да се включим и в състезанието за изчислителни центрове за изкуствен интелект.





