Loading...
Критиките около бюджет 2026 се фокусират главно върху голямото увеличение на данъчната тежест, която се свързва основно с растящите разходи за заплати и издръжка на администрацията, както и пенсиите. Много по-малко внимание се обръща на ролята на държавата като „инвеститор в инфраструктура“.
За периода 2026-2028 г. са предвидени над 5.7 млрд. лв. за 18-те най-големи и стратегически пътни проекта, което формира голям процент от общата сума от над 6 млрд. лв. за всички 72 проекта на МРРБ. Най-голям дял от тези пари ще заминат за столичния околовръстен път, но в кюпа влизат и поредните отсечки на „Хемус“, „Струма“, „Черно море“, тунела под Шипка и някои язовири.
Наистина не разбирам защо позволяваме българската държава да продължава да го играе „инвеститор в инфраструктура“, след като дълги години доказва колко зле се справя както с изграждането, така и с поддръжката на подобни обекти?
Магистрала „Хемус“ е на над 50 г., а все още е налична само наполовина като няма и ден, в който да бъде изцяло отворена за движение, тоест без някъде нещо да се кърпи. Всичките ни „магистрали“ са на подобен хал – непрекъснато гълтат още и още пари. За тунелите под Шипка и Петрохан слушам, откакто се помня. Железопътната инфраструктура и съответния транспорт изобщо няма да ги коментирам – децата ни масово на знаят какво е влак…
Публична тайна е, че най-голямата корупция в България е свързана с „усвояването“ на евросредства и бюджетни пари за изграждането и поддръжката на инфраструктура – била тя за пътища, тунели, ВиК, пречиствателни станции, сметища…
Защо никой в Парламента не повдига темата за излизане на държавата от ролята на „инвеститор“? Защо не оставим бизнеса да го прави, а държавата да задава стандартите и да контролира спазването им?
Какво пречи тунела под Шипка например да се изгради с частни пари и после всеки да си плаща за минаването през него? Защо да плащат всички данъкоплатци, при положение, че 90% никога няма да го ползват.
Струва ми се, че това е най-логичният подход, който може да се приложи практически за всичко – начини има, стига някой да желае да ги потърси и приложи.
