Loading...
В последните постове за бюджета акцентирам върху дефиците и дълга съвсем умишлено. Ето още малко храна за размисъл и защо не трябва да се успокояваме с ниския дълг към БВП.
Тази метрика позволява основно две неща:
– да сравняваме нивото на задлъжнялост между държавите;
– да опитаме да се ориентираме за финансовото здраве на една страна.
Въпреки последното, нисък дълг към БВП не е гаранция, че една страна няма да фалира. Защо? Защото фалит (default) означава да не можеш да платиш падежиращи задължения. Това зависи от средствата, с които разполагаш и/или от възможността ти да изтеглиш нов заем, с който да ги покриеш (рефинансиране).
Държавен фалит е особено болезнена процедура – кредитният рейтинг се срива, т.е. съществуващият дълг се оскъпява, а достъп до нов може да е силно затегнат или дори да спре. В подобна ситуация рискът болката да се прехвърли директно към частния сектор (компании и домакинства) e 100%. Тази болка може да е тотален колапс на икономиката, какъвто много от четящите това са преживявали и помнят. Предвид конюнктурата през 1990 г. е ясно, че няма да се повтори 1:1, но болка категорично ще има и тя ще е голяма.
Без реформи, предвид съществуващите механизми, публичните разходи в едни от огромните пера (без да броим останалите) могат само да растат, дори и да няма инфлация, включително:
– пенсии
– здравеопазване
– разходи за държавна администрация – основно заплати
Тук има поне два проблема:
– пенсионната и здравната системи са в технически фалит – те трупат прогресивно колосални дефицити всяка година и няма математически начин (да не говорим за икономически или финансов) това да се обърне;
– графиката на дълга ни започва да изглежда като стик за хокей: нисък в началото и експоненциално нарастващ (независимо кой е на власт!).
Магията на еврозоната
Влизайки в еврозоната проблемите ни няма да се разрешат. Точно обратното – те ще се задълбочат съществено.
Кредитният рейтинг на България се повиши, когато получихме „зелена светлина“. Но това е лоша новина за джоба ни – управляващите очевидно се настройват да трупат още по-голям дефицит и да кажат, че това е изгодно, защото лихвите са ниски. Историята показва, че маастрихските критерии реално не важат за държавите, когато те станат членове на еврозоната, а са по-скоро пожелателни. Това създава риска от натрупване на дефицити, които надхвърлят дори 3-те процента от БВП годишно. Бърз поглед към другите страни членки показва, че това не е просто теоретичен риск.
Но чакай – Гърция беше „спасена“! Да, в еврозоната е политически риск страна да фалира, но това е още по-голям проблем.
Виждаме това „спасяване“ по БВП на глава от населението. Гърция (в червено) не е мръднала за над 20 години! БВП на глава днес е колкото беше през 2005 г.! За същия период БВП на глава в Полша например, макар и тръгвайки от по-ниска база, е нараснал с 212%!
Икономика, хранена с дълг, може да създаде илюзията за растеж и „добруване“, не и истинско богатство, същото важи и за „спасяването“. Тук има морален риск – политиците, знаейки, че вероятно ще бъдат „спасени“, имат стимули да трупат прогресивно по-големи задължения, докато са на власт, защото това е проблем на други в бъдеще. Точно това се случва и днес, въпреки дълговата криза – уроците ѝ останаха неразбрани и то не само в Европа.
Друг проблем е, че прогресивно растящите задължения все някак ще трябва да се платят – дали през данъци (което ще убие икономиката), дали през инфлация (същото, но „по-незабележимо“), дали през фалита, с който започнах текста.
Предвид бюджетите, които се предлагат и които бяха приемани последните години, с все по-бодра стъпка вървим към дълговата спирала, в която се намират някои държави в Европа като Франция например. Еврозоната няма да ни измъкне от нея, но за сметка на това потенциално може да я влоши съществено.
Да погледнем към светлината в дъното на тунела: Аржентина. Рязко съкращаване на програми, държавни служители, въвеждане на принципите на пазарната икономика. Резултатът: бюджетни ИЗЛИШЪЦИ! и икономически растеж. Тоест правилни реформи могат да се случат и да доведат до позитивни ефекти, не до срив на икономиката и безработица.
Наша отговорност и дълг (шегата е умишлена) е да не допускаме дълговата спирала и траекторията, по която сме тръгнали, заедно с немалко от останалите европейски икономики!
