Loading...
В един от последните си работни дни всички партии в Парламента единодушно решили, че на изпроводяк все пак трябва да си купят още малко народна любов като заложат поредното увеличение на заплатите в публичния сектор, макар и „само“ с официалната инфлация от около 5%. Отделно влиза в сила и увеличението на минималната заплата от 1 януари – с 12.6%.
Всичко това се случва на фона на данните за ръста на средната работна заплата в България за третото тримесечие (втората картинка), който е рекорден за ЕС. Основен двигател е ръстът на заплатите в публичния сектор, където средната заплата е вече с над 150 лв. по-висока, отколкото в частния.
В същото време за октомври отчитаме поредния месец на брутален срив на индустриалната продукция (третата картинка). И това не е от вчера, а продължава вече три години. Напълно нормално е като се има предвид какви са енергийните разходи и каква криза вилнее сред основните ни пазари в Западна Европа. В резултат външнотърговското ни салдо затъва дълбоко в негативна територия.
Данните за БВП обаче остават положителни – НСИ отчита ръст от около 3.3%, който дава основание на политиците да се хвалят с „успехи“. Разбира се, той се дължи основно на вътрешното потребление (хората си харчат растящите заплати), докато инвестициите и износът намаляват.
Добавената стойност, която храни всички ни, се създава само в частния сектор. Един работещ там издържа вече двама души в публичния сектор, пенсионери и деца и това съотношение се влошава с всеки изминал ден. Топлото местенце в държавната служба обаче отново се превръща в мечтана кариера за младите, което изобщо не помага на икономиката.
Колко дълго смятате, че може да продължава това?
