Loading...
Тя унищожава покупателната способност почти перманентно, но през по-голямата част от времето го прави с достатъчно бавен темп, с който повечето хора малко или много могат да живеят.
Не е случайно, че централните банки опитват да постигнат 2% „инфлация“, което е именно подобен нисък темп. Всъщност няма нищо магическо в тази цел, която си я измислят в Нова Зеландия (страна, известна най-вече като люлка на финансовото познание) през 1990 г. и от тогава много от другите водещи централни банки я копират, с някои модификации във времето, включително Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ.
Разбира се, историята на постигането на целите от страна на централните банки е печална (една от добрите идеи на Скот Бесент е да се направи такъв анализ за Федералния резерв), а най-голямото нарастване на реалния стандарт на живот в цялата история се е случвал в контекста на стабилни пари и дефлация, но това са теми за други постове.
Единственото „хубаво“, ако може да се каже така, на периодите с висока инфлация като този, в който живеем, е, че доста хора започват да се замислят за трайната загуба на покупателната си способност и ерозирането на спестяванията.
Това няма да се промени след 1 януари; ако съм прав, инфлацията у нас ще остане една от високите в ЕС и не виждам индикации темпът ѝ да се понижава, даже напротив. Една от причините ще е промяната в банковите регулации.
Трябва да знаем две неща:
– индексът на потребителските цени на НСИ и хармонизираният индекс на потребителските цени на Евростат дават различни стойности, като втората е по-ниска, защото методологията е по-различна (може да се спори, че е още по-неточна). Пример: за септември имаме 5,6% ръст според НСИ и 4,1% според Евростат;
– нито една фиатна валута не е просъществувала кой знае колко дълго и всички рано или късно рухват по сходен инфлационен начин, независимо дали ги наричаме лев, евро, долар, йена, пенгьо, дойчемарка, рубла, асинят, песо, турска лира или нещо друго (заградете тези, които са имплодирали като хиперинфлационна супернова);
Инфлационните проблеми ще се ускоряват все повече в контекста на растящите постоянно дефицитни разходи в почти цяла Европа, вкл. у нас, а и като цяло глобално.
Няма значение името на фиатната валута, а това, че е необезпечено платежно средство – характеристика, която не се подобрява в зависимост от мястото, на което въпросната валута се „печата“.
