През последните 20 години се говори за сектора с твърде много емоция и твърде малко разум и факти

Вчера имаше много вълнения около товара на електроенергийната система, може би повече и от изявлението на президента. Различни експерти обявиха, че товарът (потреблението) е надхвърлило 7800 МВт и се плъзнаха към различни анализи за сигурност на системата, цени, сбъркани политики и, неизбежно, стигнахме и до това, че всички ще умрем.

– От приложените картинки се вижда, че товарът е далеч под 7800 МВт и това беше ясно още вчера за всеки, който има малко по-дългосрочна памет и си спомня зимата на 2017 г., когато е отчетен рекордният максимален товар от 7680 МВт (линк в коментарите). Средните температури през януари 2017 г. са под средните за същия месец до такава степен, че се стига до ограничаване на износа, за да се гарантира сигурността на доставките. 19 януари 2016 г. изглежда по-скоро като нормален зимен ден. Това, разбира се, повдига въпроса за качеството на публикуваните данни, но следващият важен въпрос е за манипулативните изказвания.

– Същият ден България е нетен вносител на ел. енергия, а четирите часа, в които не е, са слънчеви. През останалото време има налични мощности, които не работят, независимо от високите цени на борсата през почти целия месец. Разбира се, може да се спори дали ни трябва да се издържат разходите на цяла централа, която работи1-2-3-4 месеца в годината, която да е централата, каква мощност да се поддържа и т.н., но не е тук мястото.

– Вносът на електрическа енергия показва, че е по-евтин, отколкото да се „запали“ цял блок на неработеща централа. С други думи, в някоя съседна страна има „излишна“ енергия – или под формата на по-висока генерация, или под формата на свободен капацитет, увеличаването на който струва само пределните разходи на централата. Допреди няколко години България е в тази ситуация – генерира повече, отколкото потребява, заради отдавна изплатени капиталови разходи на някои централи или субсидирано производство на други, и изнасяше този излишък. Защо ролята ѝ се промени, как други страни я изместиха, какво може да се направи в краткосрочен и средносрочен план също са интересни въпроси, но и на тях не им е тук мястото.

Едно нещо мога да кажа със сигурност – през последните 20 години се говори за сектора с твърде много емоция и твърде малко разум и факти, а коментаторите, които търсят сензация, единствено влошават това положение.