Loading...
– Кредитирането от „частни институции“ изпревари конвенционалните банки в САЩ;
– ИИ проекти за центрове за данни получават инвестиционен рейтинг – което е рядкост и което ги прави „привлекателни“ за сенчести банки, освен за обичайните кредитори на подобни сделки; Същите проекти отиват на никъде, какъвто е случаят в статията от FT; те са движени основно от обещания, защото за момента не работят, а финансово са твърде рискови и банките и фондовете (включително Blue Owl) се опитват да намерят купувачи за този „горещ картоф“ в други части на финансовата система, засега, изглежда, неуспешно. Мисля, че е ясно по какъв бръснач се ходи с тези проекти, в условията на гигантски дълг (особено на Oracle) и липса на насрещни печалби от страна на самите компании за изкуствен интелект, поне към момента.
– все повече фондове започват да имат проблеми – „хлебарките“, за които говореше Джейми Даймън през есента на миналата година, излизат. Но вече не са свързани само със subprime автомобилни заеми, но и с инвестициите и задлъжнялостта в компаниите от сектора на изкуствения интелект. Първо First Brands и Tricolor, за които говорихме, след това фондове на UBS с експозиция към First Brands, последвани от фондове на Black Rock и сега фондове на Blue Owl, които замразиха плащания към крайните си клиенти;
– Проблемните фондове спират плащания за по няколкостотин милиона. Това не е малко, но общият размер на сенчестото кредитиране в САЩ е в размер на 1,7 трилиона долара;
– Все повече фондове се оказват застрашени, т.е. говорим за системен риск и експозиция към проблемни активи/проекти/сектори на икономиката;
– Други отрасли, традиционно свързани с кредитиране, също се сриват, визирам не просто автомобилните заеми, но и ипотеките.
Ще е интересно да видим какво се случва с експозицията на финансовите институции към компаниите от сектора на изкуствения интелект, но имам лошо предчувствие за цялостната динамика и значителния риск във финансовата системата.
