Тези дни излязоха две новини, които на пръв поглед нямат връзка, но всъщност отлично показват разликата между държавна и частна компания.
Първо научихме, че „държавните фирми са внесли рекордните 1.6 млрд. лв. дивидент през 2025 г. Огромната част от постъпилата сума идва от БЕХ след авансово облагане на печалбата.“
Припомням, че БЕХ (Български енергиен холдинг) представлява гръбнакът на българската енергетика, вкл. АЕЦ Козлодуй, НЕК (големите ВЕЦ), ТЕЦ Марица изток 2, Мини Марица изток, ЕСО, Булгаргаз, Булгартрансгаз. Новината практически означава, че за поредна година държавата декапитализира компаниите, които поддържат енергетиката ни, тоест чупи гръбнака на собствената си система.
Безумните държавни (европейски) политики така или иначе водят някои от тези компании към неизбежни загуби. Но дори и някак си те да излязат на печалба (както ТЕЦ Марица изток 2 през 2021 и 2022 г.), държавата бързо им я изземва за закърпване на дупки в бюджета. Вместо да инвестират в дългосрочното си развитие и да стоят на собствените си крака, тези компании са обречени да разчитат на подаянията на политиците и да се надяват прищевките им да не ги обезкървят твърде бързо. Точно заради това е затънала цялата българска тежка индустрия през 80-те и 90-те години на миналия век.
Втората новина е, че ДПМ Челопеч удължава за пореден път живота на рудника си. Компанията актуализира оценката на ресурсите и запасите до 2036 г., или допълнителни 4 години, като не включва новите открития и перспективни зони, тоест отсега знаем, че рудникът всъщност ще живее по-дълго. В тази новина няма нищо изненадващо – всъщност това е напълно нормално за силните компании в сектора, които инвестират значима част от оперативните си печалби в търсене, проучване и развитие на нови запаси.
Мина Челопеч съществува от далечната 1954 г. като никога не е имала доказани запаси за повече от 15 години напред. Тя захранва държавния резерв и съответно плащанията на социалистическа България към СССР, така че комунистическата партия остава сляпа за бруталното замърсяване и срутищата по повърхността. През 1990 г. правителството забранява преработката на нейния концентрат в страната (МДК Пирдоп), заради голямото замърсяване с арсен (което тогава е факт). Това реално я обрича на затваряне, защото мината остава без реализация на продукцията си.
Не Дънди, а ирландската минна компания Наван концесионира съсипаната от държавата мина Челопеч през 1999 г. При много ниските цени на златото и медта и остарелите методи на разработване на находището тогава, Наван не издържа и фалира. Дънди (днес ДПМ Металс) купува фалиралата за пореден път мина Челопеч през 2003 г. При тогавашното състояние на мината, липсата на алтернативи за преработка на концентрата и текущите ниски цени на златото и медта, това си е било почти комарджийски залог.
След милиарди долари инвестиции, задържане и квалификация на екипа, пълна промяна на метода на добив, намиране на решения за реализация на продукцията (с цената на купуване и възстановяване на западнало металургично предприятие в Намибия) и голяма доза късмет с покачването на цените на златото и медта, мина Челопеч започва на генерира значими печалби и се превръща в гръбнака на канадската ДПМ Металс.
Забележете, че компанията изплаща първия си (мизерен = 2 цента на акция) дивидент чак през 2020 г. или 17 години след като купува първата си мина и 2 години след като отваря и втора такава край Крумовград!
Днес дивидентът на ДПМ Металс остава само 4 цента на акция, което представлява разпределяне на само 8% от годишната й нетна печалба. Благодарение на това, компанията разполага с достатъчно капитал да инвестира в постоянното удължаване на живота на мина Челопеч, търсене и проучване на нови находища и закупуване на нови работещи мини по света (последно в Босна и Херцеговина).
Разпределението на цялата печалба в капиталоемки икономически сектори е перфектната рецепта за провал и фалит. За съжаление българската държава прави всичко възможно не само да унищожи собствените си държавни капиталоемки предприятия, но и максимално много да пречи на развитието на частните такива в страната.





