Loading...
Капитал са публикували интересен материал за Европейската схема за търговия с въглеродни квоти, който доста добре обяснява как функционира схемата и защо се клати напоследък. Струва си да се изчете: https://www.capital.bg/…/4885192_zashto_turgoviiata_s…/
Аз ще опитам да внеса още малко яснота:
Въглеродната търговия на ЕС е идеалното поле за финансови спекуланти. Тя практически гарантира постоянен ръст на цената на квотите, защото това е декларираната й дългосрочна цел – да оскъпи въглеродните емисии до положение, в което употребата на изкопаеми горива в ЕС да стане толкова скъпа, че никой да не ги ползва. Неслучайно толкова много квоти са накупени с „инвестиционна цел“. Това е сделка с гарантирана печалба, която никой друг пазар не може да предложи. Или поне така си мислеха много хора доскоро…
Лошото на такива „инвестиции“ е, че над тях виси гилотината „политически риск“. Щом нещо е наложено от политиката, то може много лесно да бъде отхвърлено от същата тази политика. И, вярвате или не – дори едни и същи политици могат много бързо да преминат от „Осанна!“ до „Разпни го!“ по отношение на квотите или която и да е друга тема.
Точно това се случи в САЩ с премахването на правното основание на климатичните политики там от администрацията на Тръмп. Въглеродната търговия е сърцето на климатичната политика на ЕС, а канцлерът Мерц намекна за „преосмислянето“ й в речта си в Белгия преди седмица и бе приветстван от цялата европейска индустрия. Точно затова цените на въглеродните квоти се сринаха от 92 на 70 евро/тон СО2 за нула време.
Последното десетилетие активисти, лобисти, политици и медии създадоха усещането, че въглеродните квоти са някакъв твърд актив или суровина, която е иманентно присъща за европейската икономика и без която тя не може да функционира. Крайно време е да се сложи край на тази вредна и изключително скъпа илюзия.
