Loading...
Той е не просто най-важният мислител, за който не сте чували, а е сред най-големите титани на мисълта в цялата човешка история. Ротбард е толкова продуктивен, че неиздавани негови заглавия се публикуват и днес, над 30 години след смъртта му. Клолцина могат да се похвалят с подобно постижение?
Да пишеш много не означава да пишеш нещо смислено – примери много. Случаят на Ротбард не е такъв – буквално всяко нещо, което съм чел, е логически последователно и изключително обогатяващо. Не е изхвърляне да кажа, че дълбочината и обхвата на знанията му няма как да ги достигнем даже чрез интернет и изкуствен интелект.
Неслучайно не го категоризирах като „икономист“ (докторската му степен е по икономика), „историк“, „философ“ или нещо друго. Ротбард пише във всички тези сфери и еднакво проникновено. Все пак, ако се интересувате от икономика и искате да прочетете само един автор, препоръчвам този автор да е Мъри Ротбард.
Ротбард е пацифист. Ето какво пише за войната – за жалост изключително болезнено актуална тема:
„По време на война властта на държавата нараства максимално и под лозунгите за „защита“ и “извънредно положение“ тя може да наложи тирания върху обществото, на каквато то открито би се противопоставило в мирно време. Така, войната предоставя много изгоди за една държава и, действително, всяка съвременна война е донесла на воюващите народи трайно наследство от тежко държавно бреме върху обществото. Нещо повече, войната предлага на държавата изкушаващи възможности за завладяване на нови територии, над които да упражнява монопол върху насилието. Рудолф Бърн определено е много прав, когато пише, че „войната е здравето на държавата“, но за всяка държава войната може да донесе или здраве, или смъртоносна рана.“
Цитатът е от есето „Анатомия на държавата“. Имам огромното удоволствие да съм редактор на първия му превод на български език, който ще е достъпен съвсем скоро.
