Loading...
Петролът „Брент“ надмина 91 долара на барел, скок от близо 20 долара нагоре за първата седмица от войната в Иран. Повтаря се ситуацията от 2022 г. когато Русия нападна Украйна. Рисковете са в посока нагоре при продължителен конфликт, тъй като Персийският залив добива много повече петрол отколкото Русия. В Северна Европа драматично поскъпна самолетното гориво, защото голям дял се внася от Персийския залив. Евентуално облекчаване на пазара може да дойде при отваряна на протока Ормуз и/или бързо приключване на военните действия.
Природният газ поскъпна с 20 евро на мегаватчас и надмина 52 евро, но цените са 6-7 пъти по-ниски от върха, достигнат през 2022 г. когато Газпром врътна кранчето. Европа не е толкова зависима от доставки от Катар – те отиват най-вече в Китай и Азия, но паническото купуване на газ от азиатски страни се отразява на целия свят. Този път Азия е в епицентъра на кризата, а Европа е по-скоро периферия. Идването на пролетта намалява рязко потреблението, което ще облекчи натиска за известно време – но след това трябва да се запълнят газохранилищата. Пускането на нови терминали за газ през 2026-27 ще увеличи предлагането, обаче новите терминали в Катар явно ще се забавят.
Единствено цените на електроенергията на този етап не се повлияват особено от войната, тъй като сезонният ефект доминира. Идването на пролетта рязко сваля потреблението на ток и повишава производството от соларните паркове, което потиска борсовите цени. Пускането на шести блок на АЕЦ Козлодуй също е облекчение за регионалния пазар. Но колебанията в цените в рамките на деня са големи – много ниски цени на обяд и високи вечер. Нужни са повече маневрени мощности, батерии и завършване на ремонта на ПАВЕЦ Чаира. За следващата зима – има нужда от яснота какво се случва с ТЕЦ-овете след изтичане на дългосрочните договори. А на ниво ЕС – решение за цените на въглеродните квоти.
Още няма непосредствена необходимост от антикризисни мерки, но е добре да се мисли в тази посока отсега, за да не се вземат спешни и недомислени мерки под натиска на времето, както стана през 2021-2022 г. Тогава подпомагането беше „на калпак“, т.е. далеч от оптимално – държавата подпомогна не само пострадалите от енергийната криза, но и тези, които спечелиха от нея (оправданието беше, че няма време да се разработят целенасочени мерки – и това оправдание продължи четири години!).
Така огромна част от антикризисните мерки изтекоха към свръхпечеливши компании, които нямаха никаква нужда от държавна помощ. Милиарди евро бяха прахосани (да не говорим, че временният данък върху свръхпечалбите на петролните компании беше въведен с голямо закъснение и действа само няколко месеца, което обогати една руска компания). Разбира се, най-добре всичко да се размине без нужда от никакви мерки, но е полезно да сме подготвени отрано за най-лошото с разработени сценарии и процедури, а не после да се раздават пари на калпак с оправданието „няма време“.
